Мавзолеят на Георги Димитров е построен на 10 юли 1949 г. в центъра на София, за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта му на 2 юли. Построен е за рекордния срок от 6 дни. Има разминавания в сведенията за това как е протекло проектирането и строителството.

Общото във всички източници е, че сградата е почти изцяло готова до 10 юли, когато тялото на Георги Димитров пристига от СССР и е положено официално в мавзолея. Другото сигурно е, че светкавично разписаният проект е на архитект Георги Овчаров, като в екипа му са участвали Рачо Рибаров и Иван Данчов. Според една от историите дават 3 дни на арх. Г. Овчаров, за да направи проект.

Той успява в срок и го изготвя в свой стил - с дорийски колони. Проектът обаче не е одобрен от Политбюро на ЦК на БКП и принуждават Овчаров да го опрости дотолкова, че формата на построената сграда е коренно различна от първоначално проектираната. Опростяването се следи от арх. Р. Рибаров и е прието след одобрение от ръководителя на тогавашните Строителни войски ген. Иван Винаров.

Малко по-различен е разказът на сина на арх. Овчаров за същите събития: „В деня, когато Георги Димитров умира, у дома някъде около 22 ч. идва директорът на „Главпроект“ арх. Фурнаджиев. Той съобщава на баща ми, че на заседание на Министерския съвет се взело решение да се прави мавзолей. Задачата е възложена на „Главпроект“, а няколко архитекти трябва да представят проектите си, но това да стане много бързо - до 12 ч. на следващия ден.

На импровизирания конкурс одобряват проекта на баща ми. Започва бясно строителство и на шестия ден мавзолеят е почти готов. Точно тогава обаче се случва нещастие - камък пада върху един трудовак и го убива. Ентусиазмът намалява. За погребението на Димитров не е готов само един корниз, който прикриват с черна драперия... Едва по-късно баща ми и арх. Рибаров довършват корниза и страничните стени. 

През 1956 г. антикомунистът Стоян Зарев-Тони подготвя взривяването на мавзолея по време на първомайска манифестация. Бомбите с часовников механизъм трябвало да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията. Терористичният акт обаче е осуетен.

Мавзолеят е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци - след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага.

Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17 гр. с отклонение плюс/минус 0,5 гр.. Под земята имало помещения за процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който е било изложено, имал бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера. 

На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. Девет години по-късно за съдбата на сградата има горещи спорове. В крайна сметка правителството на Иван Костов решава да разруши мавзолея през 1999 г.

Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., командвано лично от Евгений Бакърджиев - вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС. Първият взрив е извършен в 14,37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.


Източник: Марица