На 4 април църквата ни почита паметта на Преподобния Йосиф Песнописец и на Свети мъченик Никита Серски.

Преподобни Йосиф се родил на остров Сицилия в началото на деветия век. Родителите му дали добро образование.

Още от малък придобил високи добродетели и напреднал в изучаване на Свещеното Писание.

Когато родината му била нападната от врагове, семейството избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция).

Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в Солун, където постъпил в манастир.

След известно време в Солун дошъл Свети Григорий Декаполит. Той се запознал с младия Йосиф – вече свещеник, и много го обикнал.

По това време животът на Христовата църква на Изток бил смутен от ереста на иконоборците. Християните, които почитали светите икони, били преследвани и жестоко измъчвани.

Най-разпалена била тази борба в Цариград, където по-рано начело на иконоборците застанали императорите Лъв III Исаврянин (717–741 г)., и Константин V Копроним (741–775 г.). След кратко затишие гонението било отново възобновено през първата половина па деветия век от императорите Лъв V Армянин (813-820 г.) и Теофил (829–842 г.).

Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението срещу почитателите на светите икони, той ги подлагал на тежки наказания, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци.

Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да подкрепи духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф.

Като пристигнали в Цариград, Свети Григорий и Йосиф по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото учение на лукавите еретици, а да се придържат към древното учение на Църквата.

Блаженият Никита бил българин, родом от Албания, където от векове, а и днес съществува българско население. Не е известно кога и как е попаднал на Света гора Атонска. Най-напред бил свещеник в руския манастир „Св. Пантелеймон".

После потърсил уединение и безмълвие в скита „Св. Анна", накрая бал разпален от гореща любов към Христос и решил да пролее кръвта си за Него. За да се подготви по-добре за мъченическия си подвиг, той отишъл в Серския манастир „Св. Йоан Предтеча" („Продром").

Когато се почувствал готов, отец Никита се явява пред областния турски управител и мъжествено изповядал Христа като истински Бог, а пророк Мохамед и неговата религия проклел.

Тогава се опитали да вкарат мъченика в тяхната права вяра. Той презрял ласкателствата им и е голяма твърдост понесъл наложените му мъчения и изтезания - главата му стягали в менгеме, забивали спици под ноктите на ръцете и краката му.

Oкачвали го да виси с главата надолу, с огън горили всички части на тялото му, а след всяко изтезание го затваряли в мръсна килия без храна и вода. След като разбрали, че няма да сломят твърдостта му, осъдили го на смърт чрез обесване.

Присъдата била изпълнена на 4 април 1808 г.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук