На 24 януари 1995 г. 21-годишната Даниела Иванова е намерена мъртва с разкъсни рани до сервиз в Севлиево. Собственикът, който има 4 кучета, е осъден на затвор. Това става първата ефективна присъда за убийство чрез кучета в България, припомнят от Dir.bg. Около историята обаче има доста странни факти, които разследването и съдебното дело не изясняват. 

Трупът на Даниела е намерен около 21,30 часа на 30-ина метра от входа на бар "Майк", собственост на бизнесмена Милко Стайков, който непосредствено до него има и автосервиз. Около младата жена са видени три от четирите немски овчарки на Стайков. От самото начало основната версия е, че те са я разкъсали. Разследването обаче не установява със сигурност как точно се е случило това.

Във фаталната вечер Даниела има среща с приятеля си в бар "Майк", който се намира съвсем близо до блока, в който тя живее със семейството си. Според родителите и сестра й младата жена излиза от дома си между 20,30 и 20,40 ч., като следственият експеримент установява категорично, че разстоянието от жилището до заведението е само 2 минути и половина. Не се знае какво се е случило от тогава до намирането на тялото ѝ, свидетели на това как е нападната от кучетата няма. 

Установено е, че в края на работния ден животните са прибрани в двора на автосервиза, зад 3-метрова телена ограда. Едното дори е вързано със синджир, защото е много буйно. В протокола от огледа на местопрестъплението не са отбелязани никакви повреди по оградата, а според експерти немските овчарки не биха могли да я прескочат. 

Освен това Даниела е намерена с вдигната до гърдите тениска, смъкнат до колената клин, без връхни дрехи, чорапи и ботуши. Разкъсаното яке, блузата и ботушите са намерени на около 30 метра. Отговор на въпроса дали е възможно кучета да съблекат човек и да свалят ботушите от краката му не е търсен от разследващите. Ботушите, чорапите и бельото дори не са приложени като веществени доказателства по делото. 

Очевидци разказват по-късно, че веднага след като жената е намерена, кучетата са заключени в барака, а ледено студеното ѝ тяло, покрито с множество рани, е прибрано в бара. Там я заливат с бутилка водка и я разтриват - с надеждата да се свести. Викат Бърза помощ и собственика на заведението. Линейката обаче пристигна без лекар. Стайков настоява Даниела да бъде закарана веднага в Спешното, а той тръгва след медицинския автомобил. 

През това време, след началническо разпореждане, на мястото се озовават множество въоръжени с пушки полицаи. Те отварят бараката и първо гърмят във въздуха, а след като кучетата се разбягват, започва безразборна стрелба. Дупки от куршуми след това личат по жилищната сграда срещу сервиза, а стъклата на будката на портиера в съседния завод "Динамо" са строшени. За късмет няма пострадали. 

"Проданов (Веселин Проданов - шеф на РПУ-Севлиево по това време - б.р.) ми се обади по телефона и ми каза да предам на Милко веднага да отиде там, за да приберат кучетата от нивите, иначе ще убият кучката. След малко пак се обади. Да съм кажела на Милко, че са убили кучката. Обаждаше се, докато не застреляха всичките кучета. Накрая ми каза да взимам детето и да се махам, защото хората щели да ни линчуват. Чудя се дали нямаше да застрелят Милко случайно в тъмното, ако беше отишъл", разказва по-късно пред вестник "Сега" съпругата на Стайков - Пенка Коцева.
 



Според съдебно-медицинската експертиза на д-р Михаил Гайдарски раните по тялото на Даниела са от "ухапвания от животни (кучета)". 

"Възможно е разкъсно-контузна рана, каквато се причинява от куче, да бъде имитирана и с предмет. Всичко е възможно", казва обаче пред съда д-р Мирослав Иванов - завеждащ хирургичното отделение на Общинската болница в Севлиево, който във фаталния на 24 януари е дежурен в Бърза помощ. 

Категорично е установено, че причината за смъртта е прекъсване на общата сънна артерия. Вляво и отпред на шията е открита разкъсно-контузна рана с размери 6/2 см. 

"Смъртта е настъпила сравнително бавно -  около 10-15 минути -  и е била неизбежна", пише още д-р Гайдарски. 

В друга експертиза д-р Станислав Рачев, вещо лице по делото, пък твърди, че Даниела е загубила 2-2,5 литра кръв за не повече от 2-3 минути. След още 3-4 минути настъпила мозъчна смърт. По делото обаче няма данни за намерена човешка кръв на местопроизшествието. Не е открита и по козината на кучетата. Според вещото лице Евгени Радев не е възможно те да са погълнали кръвта на Даниела, а размерите на контузно-разкъсните рани трудно могат да се окачествят като ухапвания. 

Габровският районен съд обаче отхвърля неговата киноложка експертиза и  назначава тройна. Тя е изготвена от трима служители на Дирекцията на националната полиция, които за първи път правят подобна експертиза. Те самите признават, че липсата на кучетата затруднява обективността им. Така предлагат "най-вероятното примерно развитие на събитията от вечерта" - жертвата е привлякла вниманието на завързаното със синджир куче, то е започнало да лае и е привлякло вниманието и на другите три кучета, а те се намирали в глутница, в гладно или полугладно агресивно състояние и по някакъв начин са преодолели 3-метровата телена ограда. 

"В това състояние, настигайки вече бягащата жертва, са я съборили и фаталното захапване на сънната артерия е довело до обилната загуба на кръв, причинила смъртта й. След повалянето на жертвата трите животни са продължили да разкъсват дрехите и обувките до намирането на жертвата от първия свидетел", пише още в заключението. 

Присъдата - първо невинен, после - виновен

До присъда за малко да не се стигне изобщо. Предварителното производство по случая е прекратявано четири пъти с мотива, че липсва престъпление. Все пак, по нареждане от Върховната касационна прокуратура, в крайна сметка прокуратурата в Севлиево внася обвинителен акт в съда. 

На 7 октомври 1999 г. Габровският районен съд признава Стайков за невинен. 
"Подсъдимият нито е можел, нито е бил длъжен да предвиди настъпилия резултат - отглежданите от него кучета да причинят човешка смърт", мотивират се съдиите. 
Те обаче постановяват бизнесменът да изплати 100 000 лева обезщетение на родителите на младата жена. 

Няколко месеца по-късно Габровският окръжен съд постановява точно обратната присъда - обявява Стайков за виновен заради престъпна небрежност - могъл да предвиди, че кучетата му могат да убият човек. Приема се, че бизнесменът е хранел кучетата си със сурово месо, за да са по-добри пазачи, макар други свидетели да казват, че те не са били агресивни и дори с тях си играели деца. 
Присъдата се основава на чл. 122, ал. 1 от НК, който гласи: "Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години". Магистратите дават най-високото наказание - 3 години затвор, но намаляват обезщетението за родителите на 20 000 лева.

По-късно присъдата е окончателно потвърдена от Върховния касационен съд.