На 8 август през 1946-а по време на второто правителство на Отечествения фронт в България се приема закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. Разпоредбата е приета под благородния претекст, че ще възстанови реда в следвоенна България. Така за кратко време са направени списъци с имената на мъже и жени, които се шляят безцелно из кафенета, гостилници и кръчми, а са в трудоспособна възраст.  

Член първи от закона задължава всички трудоспособни мъже между 16 и 50 години и жени между 16 и 45 години да работят, вместо да си губят времето в безделие. Трудовото мобилизиране цели да приучи "безделниците" на полезен труд, да развие у тях любов към обществената работа. Също така да премахне лошите им привички и същевременно да използва физическата им енергия и умствените им способности за повдигане на производството и благоустройството на страната.

Със задачата по издирването на безделниците и празноскитащите е натоварен министърът на вътрешните работи в кабинета на Отечествения фронт. Той работи по списъци, изготвени от органите на администрацията, милицията и селските общински съвети. 

Мобилизираните са организирани в работни групи за безплатен физически труд и изпращани на принудителна работа из страната. Обикновено това били големи строителни обекти.  

Най-активният период на прилагане на закона е между 1944-а и 1950-а. Една от първите мобилизирани групи се състои от 440 души от София. Хората, които са катeгоризирани като "безделници", са натоварени със строежи на пътища, жп линии, язовири, сгради, както и с работа в мини, кариери и фабрики. Интересното е, че сред празноскитащите се оказват и хомосексуалните.  

Тогавашният вътрешен министър Антон Югов изрично изпраща специална инструкция до регионалните звена на милицията и до кметовете на общините, с която изисква да бъдат направени подробни списъци не само на хората, "прекарващи времето си в безцелно шляене из кръчми, гостилници и кафенета", но и на хомосексуалните или на набедените за такива. 

Според някои от критиците законът се превръща в добър начин и средство за контролиране на огромни групи от населението. Става дума предимно за хора, които няма как да бъдат обвинени иначе в политически или криминални престъпления.