На 22 април през 1876 в Панагюрище е осветено знамето на Априлското въстание. То е изработено от Райна Княгиня. Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в Девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски й предлага да ушие бунтовното знаме, разказва БНР.

Материалите, необходими за изработката на байряка, са закупени в Пловдив от Иван Джуджев, член на революционния комитет в Панагюрище. Знамето е скроено и съшито от панагюрския моден шивач Деян Белишки.

Мария Джуджева, Мария Нейчева и Цвета Зографска са приятелки и сподвижнички на Райна Попгеоргиева, които й помагат при изработването на знамето. Но истинската майсторка е Райна. За нея казвали, че никоя друга жена не може да бродира така добре.

Знамето на панагюрските въстаници е двулицево и двуцветно - фонът на едното лице е червен, а на другото - зелен. В центъра на знамето, под сакралните думи "Свобода или смърт", е разположен разярен коронован лъв, който тъпче полумесеца със задните си лапи.

За да се виждат надписът и лъвът от двете страни на знамето, Райна ги везала едновременно.

На 22 април 1876 г., когато е осветено знамето, Райна Княгиня му пришива специално изработени за него пискюли. Самата Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено.

Имено след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа.

Освен надписа "Свобода или смърт" в долния край има и 2 букви - "П" и "О" (за "Панагюрски окръг").

Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, поръбено е със сърмена ивица.Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

"На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.

Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни.

Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете "Ура!" и "Да живее!" нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."

Докато Райна Попгеоргиева е в пловдивския затвор "Имам Евине", в регионите, засегнати от Априлското въстание, пристигат множество чуждестранни журналисти и дипломатически лица.

Тяхната задача е да се запознаят със събитията около въстанието и неговото потушаване. Те научават за смелостта и доблестта на младата панагюрка, а някои от тях се застъпват за нея пред турските власти, допълва историята pzdnes.com.

В тази посока работят и редица панагюрски първенци, сред които с дейното си участие се отличава Тодор Манев.

Руският консул в Пловдив - княз Церетелев, също се застъпва за освобождаването на Райна Княгиня. Сериозният натиск върху турските власти дава желания резултат. Райна Попгеоргиева е освободена от пловдивския затвор на 31 юли 1876 г.

След пристигането си в Русия Райна Княгиня е настанена в Страстний манастир, тогава намиращ се в покрайнините на Москва. Там младата панагюрка възстановява своето здравословно състояние, което е силно влошено от престоя й в килията.

По време на пребиваването си в Русия Райна Попгеоргиева продължава своето образование като придобива акушерска правоспособност и става първата дипломирана българска акушерка - една хуманна професия, която отлично приляга на нейния милосърден и човеколюбив характер.

Паралелно със своето обучение Райна Княгиня развива активна обществена дейност в Славянския благотворителен комитет. Тя успява да издейства стипендии за множество български деца, осиротели след потушаването на Априлското въстание. През 1877 г. тя издава и своята автобиография на руски език.

Райна Попгеоргиева се установява в град Търново след лична покана от Васил Друмев (това е светското име на митрополит Климент Търновски, митрополит на Търновската духовна епархия, два пъти министър-председател на България).

По време на своя престой там Райна Княгиня подготвя десетки млади момичета за учителки. На тях тя предава не само своите знания и опит, а и родолюбивия си дух.

Вероятно знамето, изработено от Райна Княгиня за Априлското въстание, изгаря в хасковския конак. През 1901 г., по случай първото официално честване на годишнина от въстанието, Райна Попгеоргиева възпроизвежда Главното въстаническо знаме.

То е изработено от нея в град София, където тя живее и практикува акушерската си професия. Първоначално знамето е съхранявано от панагюрския поборник Павел Койчев. Специалният дървен сандък, в който е било скътано знамето, е запазен и в момента е част от експозицията в къщата музей "Райна Княгиня" в Панагюрище.

По-късно безценната реликва е поверена на председателя на Поборнико-опълченското дружество в град Панагюрище - Иван Кузмов. След неговата смърт знамето е съхранявано в панагюрското читалище до 1950 г. Именно тогава къщата музей "Райна Княгиня" посреща първите си посетители и знамето е изложено в нея.

Традицията тръгва от цар Симеон Велики

Костадин Нушев, доцент по Християнска етика в Богословския факултет на СУ

В българската църковна традиция освещаването на бойните знамена се приема, че започва още през Средновековието по времето на Цар Симеон Велики, датира още по-рано от самото обявяване на християнството за свободна и позволена религия от император Константин Велики.

Знаем от църковната история, че през 313 г., след неговата победа, над другите претенденти за императорския престол, които били гонители на християнството, се появява знамението на кръста и след това в цялата християнска, римска история на Изток и на Запад.

Този знак, това знамение на църковнославянски език, което означава и знаме, знак, на кръста се поставя на знамената, т.нар. "хоругви", също така на военните щитове. И започва тази традиция да се освещават бойни знамена.

От християнска гледна точка, това е свещеното изображение на кръста, което християните издигат като знаме в своята борба, когато тя е справедлива.

По същия начин е и в българската църковна и гражданска история, запазен като церемония и като един граждански ритуал, който има и църковни елементи.(Пред БНР)



Невероятната история на парламентарния  звънец

Всяко пленарно заседание започва и завършва със звука на пленарния звънец. Той е един от символите на Народното събрание.

Но какъв е бил първият звънец и как се ражда идеята за него? Историята разказа пред Нова тв Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.Всичко започва преди 142 години във Велико Търново, когато се провеждат първите заседания на първото събрание след Освобождението.

"Звънецът не е бил предвиден като атрибут на събранието. Но още през втория, третия ден дебатите се разгорещили до такава степен, че председателят Антим Първи не е могъл да въдвори ред", разказва Църов.

Цялата история на звънеца е документирана в музей "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново, където се пази и самият звънец.Антим Първи пратил разсилния да намери звънец. И той взел от близкото турско училище.

Така училищният звънец става парламентарен.Първият пленарен звънец у нас е произведен преди три века -  през 1742 година. "На него има текст на фарси (персийски), който дава поетичен вариант. Този, който го е изработил, казва:  "Прости, Боже, мен - раба земен, за моите грехове. И ти, който четеш това - моли се за моите грехове".

Въобще, много поетично и интересно. Хубав е, с интересни украси. Истинско произведение на бижутерското изкуство", смята Църов.След преместването на Народното събрание от Велико Търново в София функцията на звънеца е друга.

"Той е прибран в читалище "Надежда". Използван е в различни постановки и така до 1985 г., когато е създаден Музей "Възраждане и Учредително събрание", обясни Църов.