Точно преди 15 години 40 чеченски терористи взеха за заложници над 900 души в театър "Дубровка" в Москва. Властите атакуваха с отровен газ и загинаха 130 души. Сред тях беше и 43-годишната българка Емилия Предова-Узунова, майка на две деца. Дир.бг припомня трагичните събития.

Кошмарът се разигра три години, след като руският президент Владимир Путин започна в края на 1999 г. втората война в Чечения.

На 23 октомври 2002 година 40 терористи - 21 мъже и 19 жени, нахлуха в театъра до метростанция "Дубровка" и плениха 916 души, отишли да гледат музикалния спектакъл "Норд-Ост". 

По-късно се оказа, че преди началото на представлението чеченците са успели да вкарат в залата огромно количество оръжие и експлозиви. След атаката между редовете патрулират "черни вдовици" с пистолети и колани с експлозиви. 

"Желанието ни да умрем е по-силно от вашето желание да живеете", заявява предводителят на терористите Мовсар Бараев, който настоява за изтегляне на руските войски от Чечения и заплашил да взриви театъра. 

"Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна вмирисан трап на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме атаката на специалните части като единствен начин да се освободим от този кошмар", разказа по-късно пред медиите един от оцелелите заложници, на име Олег. 

Заложническата криза приключи с щурм на руските специални части, които сутринта на 26 октомври вкараха във вентилационната система отровен газ. Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях, докато са били упоени от газа. 

Той обаче предизвика и смъртта на повечето жертви, най-вече заради липса на адекватна медицинска реакция. Оказа се, че от 130-те починали, сред които 10 деца, само 5 са убити от терористите, които преди да бъдат упоени, започват да стрелят. 

"Газът не е убил хората на място. Мнозина са умрели, защото не са получили подходящо лечение. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа. Нямаше противоотрова, линейките не можеха да стигнат до сградата, а болниците нямаха готовност да приемат такъв брой пострадали", коментира след години адвокатът на семействата на жертвите Игор Трунов. 

И попита:

"Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат заловени живи и разпитани...". 

Наталия Курбатова, която загубила 13-годишната си дъщеря Кристина при атаката, пък заяви:

"Защо властите не преговаряха с терористите? Какъв беше този газ, който уби близките ни? Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението". 

И друга майка - Татяна Карпова, разказа как докато безуспешно търсела сина си Александър из болниците, служители на реда я уверявали, че сред посетителите на спектакъла няма жертви. Същата вечер обаче тя научила, че той е мъртъв.

По-късно от болничната документация разбрала, че веднага след щурма синът й е бил жив, но погрешно бил оставен часове наред да лежи в автобус, пълен с трупове. В медицинския протокол като причина за смъртта му било записано отравяне с газ. Не след дълго обаче този протокол бил подменен с друг, според който Александър бил починал от няколко болести в комбинация с изтощение. 

Подобна причина беше посочена и за смъртта и почти всички жертви. Официалната версия, обявена публично година след събитията, гласеше, че използваният газ не бил опасен и нито една от жертвите не е починала заради него, а от глад и изтощение. Руските власти така и не пожелаха да съобщят вида на химичния агент, а подробностите около спасителната операция останаха засекретени или унищожени.

Всички жалби на близките пък бяха отхвърлени от руското правосъдие. 

Едва 10 години по-късно Европейският съд за правата на човека най-сетне осъди Русия да плати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оцелели и близки на жертвите. Съдът в Страсбург разкритикува руските власти за това, че не са установили нито обстоятелствата на смъртта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за липсата на координация на спасителната операция. Руският следствен комитет обаче отказа да възобнови разследването. 

Чак след 15 години пък - през март 2017-а, съучастник в атаката в театъра беше осъден - на 19 години затвор. Прокуратурата поиска присъда от 23 години за Хасан Закаев и обезщетение от 100 милиона рубли за близките на жертвите. Съдът обаче постанови не само по-малка присъда, но и намали исканите компенсации - наполовина. 

Самият Закаев - приближен на известния чеченски терорист Шамил Басаев, призна отчасти вината си, като заяви, че не е знаел за какво ще се използва оръжието, което докарал на нападателите на театъра. 

За международно издирване е обявен още един съучастник - Герихан Дудаев. 

Самият Басаев бе ликвидиран през юли 2004 г. в Ингушетия. 

Емилия имала билет за друга дата, но го сменила

По време на атаката в московския театър вътре са трима българи - Емилия Узунова, която е с двойно гражданство – българско и австрийско, Веселин Недков от Разград и бесарабският българин Юри Габров. Двамата мъже имаха късмет и оцеляха, но не и тя. 

По-късно близките й разказаха, че след нахлуването на терористите тя е успяла да се обади на съпруга си във Виена, където живеели, и той веднага заминал за руската столица. 

По-ирония на съдбата първоначално съобщават на Димитър Узунов, че Емилия е жива и е открита в една от болниците. Той и двете им дъщери - 15-годишната тогава Александра и 12-годишната Ива, плачат от радост, докато не се оказава, че става дума за друга жена. 

Първоначално им казват, че българката е починала от възпаление на дробовете вследствие на липса на медицинска помощ по време на тридневното заложничество. 

Нейният брат - журналистът Иван Предов, обаче коментира пред медии:

"Това са пълни глупости. Еми имаше перфектно здраве. Спортуваше. Смяташе да си купи и кану. Тя е извлечена и оставена дълго време като труп на снега пред театъра, не й е била оказана никаква първа помощ и каквито и да било опити за спасяване с инжекции, изкуствено дишане и т.н.". 

В крайна сметка излезе официално съобщение на австрийските власти, в което се казваше, че трупът на Узунова е бил разпознат на 27 октомври в морга номер 9 от делегация на посолството. Присъствалите при разпознаването австрийски полицейски лекар и руски медици са потвърдили, че смъртта й е в резултат на използвания газ. 

Съпругът й така и не е получава никакво обезщетение. Руските власти поемат само транспортирането на тялото до Виена.

След всичко, още един знак на съдбата изплува от трагедията - Емилия имала билет за същата постановка, но за друга дата. Сменила го обаче, за да придружи своя близка приятелка – руска учителка, която също починала. 

Днес пред театър "Дубровка" има паметна плоча на жертвите, сред които е  записано и името на българката. Семейството й пък пази нейната колекция от камбанки от цял свят, която приятели допълват...