Започва последната седмица, в която можем да флиртуваме, да искаме прошка, да правим любов и годежи. След това започва най-строгият етап на великденските пости.

Тогава са забранени не само любовните обяснения и сватбите, но и млечните и месните храни до 19 април, когато е Великден. Забраната за мръвката ще падне чак на Гергьовден, а пък хапването на риба се разрешава на Благовещение (ако не се пада в Страстната седмица) и на Връбница.

От днес тръгва Сирна неделя или Сирница, в която според народния календар хората се веселят като за последно. Експерът по етно-религиозни практики Ели Маринова обясни, цитирана от "Телеграф", че в следващите седем дни се извършва взаимно опрощение по линията на възходящата йерархия.

Църквата пък припомня Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. В дните до неделя включително са разрешени за хапване сирене, яйца, мляко, риба, но вече месото е влязло в графата табу.

„От този понеделник до неделя е крайният срок за сватбите, които според народната традиция започвали от Петковден, 14 октомври“, разказва Маринова.

В неделя се чества Сирни Заговезни. Това е последният ден, в който православните християни си ходят на гости, за да си искат прошка. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни за последно преди Великден.

На трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Най-голямата атракция е ритуалът хамкане. При него децата се нареждат в кръг, а най-възрастната жена в къщата завърта на червен конец бяла халва или яйце и всеки се опитва да хване храната с уста, без да използва ръцете.

В последния ден от Сирната седмица се прави и обичаят поклади, При него се палят големи огньове и се прескачат за здраве. На различни места в България се играят кукерски игри за гонене на злото.

„Всъщност Сирната седмица е идентична с Тодоровата и се смята за много опасна за здравето на хората и домашните животни. Може би затова в селата са кръстили дните с различни имена – Песи понеделник. Тачил се е за предпазване от бяс. Вторник е бил наричан Црън, Усовски и в него имало опасност от получаване на рани и среща с устрел. Хората вярвали, че устрелът е вампир, който се крие между рогата или в козината на добитъка и може да разболява, пиейки кръвта.

И така има забрани за всички дни, като работата е забранена“, разказва още експертката.