Ако беше оцелял в нелепата катастрофа, след броени дни талантливият певец щеше да навърши 80 г. Наричали са го “Малкият принц” - заради русите къдрави коси и сините очи. Мисля си как ли щеше да изглежда сега? Посребрен, строен - представям си го като Ричард Гиър. Може и да ми се смеете, но съм убедена, че той е бил от породата на неостаряващите момчета - влюбени в живота, устремени напред и нагоре.
За съжаление, за него съдбата определи една посока - нагоре, към ангелите, които, както пее Михаил Белчев, от време на време “вземат един от нас”... Не съм била на години да се влюбвам, но помня колко го харесвах, когато го гледах по телевизията. А се появяваше на екрана доста често, да не говорим за радиото. Един от първите си уроци по танци съм “взела” от него - както всички, които обичаха песните му. Информацията за него е оскъдна, но в интернет има негови изпълнения - всеки може да се увери, че сме имали изключително талантлив артист. Неслучайно са го наричали и “българския Робертино Лорети”.
Известният български поп певец и актьор от 60-те и началото на 70-те години на XX в. Стефан Воронов е роден на 3 юли 1945 г. в малка вила край София.
Наследник е на потомствено руско графско семейство, което търси убежище в България след революцията в Русия от 1917 г. Дядо му получава графската си титла за военни заслуги в Казан. Неговият баща, Александър Воронов, е журналист, пишещ под псевдонима Стефан Василев. На него е кръстен първородният му син. Той е един от основателите на хокея в България и като малък Стефан замалко да стане хокеист. Тренира активно и стига до вратар на младежкия отбор по хокей на “Локомотив”. Воронов завършва строителния техникум “Христо Ботев” в София през 1964 г.
За музиката го открива Вили Казасян в популярното си матине “Микрофонът е ваш” в залата на БИАД. Там Стефан изпява на френски няколко шлагера и публиката е в краката му. Успехът му е зашеметяващ - усмихнатото синеоко момче за нула време превзема малкото концертни подиуми на столицата
Радиото и телевизията въртят песните му. Особено го харесват връстничките му - момичетата го боготворят и събират снимките и плочите му. Нежно красив, с руса къдрава коса, с прелестно добри сини очи и изящна фигура. Казват, че ако я нямаше “Желязната завеса”, той щеше да е равностоен на всеки френски, италиански, американски известен певец от онова време. Щеше да е световна звезда.
Със сина си Сашко
Любовта е събирач. Младата естрадна звезда с многообещаваща кариера кандидатства и е приет от раз актьорско майсторство във ВИТИЗ. Всъщност той решава да стане актьор, защото е толкова влюбен в красивата Маргарита Пехливанова, че иска да бъде максимално близо до нея, да бъде до нея постоянно... Това дава нова посока на кариерата на лъчезарния певец - към театралната сцена. Докато е студент в академията, тълпи момичета обсаждат входа на ВИТИЗ с надеждата да зърнат своя кумир
Преподавателката на Стефан Воронов проф. Надежда Сейкова си спомня, че ръководството на ВУЗ-а се притеснявало от неговата известност. А певецът с нищо не показвал, че е звезда. Той има очи само за голямата си любов - актрисата Маргарита Пехливанова. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист. На всичко отгоре той е и красавец!
Почитателките го причакват пред зала “България”, пред Младежкия театър, пред зала “Универсиада” - навсякъде, където има представления и концерти. Но той не обича тълпите - като му свърши представлението, феновете го чакат пред входа на театъра на “Дондуков”, а той излиза през служебния вход и бърза да се прибере вкъщи.
Синът на Воронов - Александър, разказва, че семейният живот на родителите му не стартира гладко
И двете фамилии са били против този брак. Родителите на баща му очаквали той да си намери едва ли не жена с благородна кръв, а не артистка от Плевен... Затова младите се оженили тайно, по дънки, абсолютно импровизирано, в Благоевград, където майка му била по разпределение. А кумът - Георги Минчев, свирил сватбения марш с една хармоника и на китара.
Колкото и да е странно, предвид армията от почитателки, които го следват навсякъде, ревнивият в семейството е Стефан. Не, не ревнив - болезнено ревнив! Всяко свободно време, което имал, той тича при нея и не дава дори да я пипнат с пръст! Появява се на репетиции, на снимачната площадка и гледа лошо всеки, чиято роля предполага и най-малка “близост” с любимата му съпруга. Е, често гледал грешния човек, но какво да се прави - поне се опитвал да запази територията си.
За краткия си живот Стефан Воронов е бил на турнета из цяла Русия, Куба, Африка, Чехия, Полша и т.н. Тъй като освен певец и артист е добър пантомимист, две години работи във френска Канада по покана на “Роял Мим Тиътър” в град Ниагара. И като се връща тук в началото на лятото, казва на съпругата си: “Маргарито, няма смисъл да стоим повече тук, вдигаме се и заминаваме!”.
Но съдбата решава друго.
Със съпругата си на сцената
Няколко инцидента сякаш са изпратени като предупреждение за опасност
Първият е самолетната катастрофа с Паша Христова - най-сериозното разминаване на Воронов със смъртта. Той трябвало да седи до нея в самолета, но директорът на театъра не го пуска да замине. И вторият - веднага след като самолетът пада. Стефан, заедно със свой приятел, тръгва с една жигула към Първа градска болница, където карат жертвите на катастрофата. И по пътя не взимат завоя на “Раковски” и се забиват в някакъв стълб. Зарязват колата и продължават тичешком към болницата, където разбират, че Паша е загинала. И други съвпадения има, но “след дъжд качулка”, както се казва.
Жестоката истина е, че един от най-талантливите и обичани родни артисти загива по нелеп начин в автомобилна катастрофа, малко преди да се прибере при семейството си. След гастрол на трупата на Младежкия театър в Братислава и Виена, качвайки се в микробуса в началото на последното си пътуване, Стефан за пореден път демонстрира черния си хумор: “Взех си един душ, че като ме копаят, да съм чистичък!”.
Случайност или пророчество?! Никой не знае, но микробусчето, в което пътуват Воронов и останалите актьори, се блъска на входа на София в аварирал камион, оставен край платното без обозначителни знаци. Младият актьор и певец дори не усеща какво се случва. Той умира в съня си на 29 години.
Бащата на Воронов решава синът му да бъде погребан в мускетарския си костюм на Д‘Артанян от “Тримата мускетари” в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Според стар руски дворянски обичай, когато баща надживее детето си, си го заравя сам... И той изпълнил бащиния си дълг.
Шокът от смъртта на любимия певец и актьор е не по-малък от трагичния край на Гунди три години по-рано, през 1971 г. И още един знак от съдбата - гробът на Воронов е до гроба на Паша, до която е трябвало да седи в самолета ковчег...
Подготви Мариана ДОБРЕВА
