Когато Албена Вескова разхожда внучката си Матея, непознати мислят, че пред тях са майка и дъщеря. И двете - светлокоси и синеоки. Връзката между тях е силна. При всеки удобен случай певицата извежда малката Матея, води я на изложба или на куклен театър. Иска още в ранна възраст момиченцето да опознава света.
“Бабо, искам при теб!”, казва Матея. Посещава детска градина, но не й се нрави много да е сред другите деца. Показва характер. Отказва да спи следобед и майка й си я прибира. Това не дразни Албена, напротив, тя се опитва да помага на младите в отглеждането на детето.
За известната солистка на ансамбъл “Българе” семейството е свято
Срещаме се с нея след успешното турне на ансамбъла в Западна Европа.
- Госпожо Вескова, разкажете за вашето семейство и за обичните ви родители!
- Родом съм от асеновградското село Тополово. Любовта към фолклора наследих от баща ми, Веско Димитров, и от майка ми, Ана. От мама чух песните, които обикнах завинаги. А татко ми беше много силна опора, той ми даде най-голям тласък в кариерата. Беше диспечер в селското стопанство, мама работеше в местния завод за пластмасови изделия. Обикновено трудово семейство, което ме възпита да уважавам труда на другите. Растях край тях и попивах техния начин на живот. Аз съм от последното поколение, което знае как се копае на 40 градуса. Осъзнавам, че досегът със земята ми е давал много. Напоследък изпитвам удоволствие да вляза в градината на село, да помагам на майка ми. Да усещам пръстта!
Според последните изследвания пръстта съдържа вещество, което предпазва хората от депресия. Купете си една къща на село и копайте, това съветвам людете, преживяващи депресия. Обмислям вариант да си купя къща с градинка и да я обработвам.
- Пеете от малка и получавате много сериозно музикално образование.
- От всички фестивали, на които се явявах, имам първи награди, грамоти. Имам и медал от събора в Копривщица. Наградите са при мама на село, те я топлят. Мама и татко ме заведоха в Широка лъка - село с една главна улица и малки калдъръмени улички. А моето село е голямо, 4 хиляди души живеят там. В първия момент се стреснах. Стана ясно, че ще ме оставят в пансион. Всъщност бях отишла една година по-рано, преди същинските изпити. Трябваше да наваксам със солфежа, беше ме малко страх. Но желанието да продължа да пея и да бъда в това елитно училище надделя. По онова време кандидатствахме 300 деца за две паралелки. Цедката бе сурова. Видях се приета на второ място, това бе истинска радост за мен. Приех, че музиката ще бъде моята мисия.
- Подозирахте ли, че ще обиколите света с вашето изкуство?
- Още преди да постъпя в училището в Широка лъка, в пети клас, бях избрана да представя Пловдивска област и нашата община във Федерална република Германия. Това пътуване ми отвори очите. По онова време битът в Източна Европа бе различен от онзи в Западна. Нямаше как да не го забележа. В самолета на връщане си казах, че искам да обиколя света с народната песен. И то се случи! В музикалното училище бях една от солистките. Завърших с отличие, държах ключа на знанието. Стараех се да бъда не само добра певица, но и отлична в останалите общообразователни предмети.
- Много амбициозна девойка сте били!
- Така беше! Омъжих се много млада, преди да кандидатствам в пловдивската академия. Бог ме дари с прекрасен син, кръстих го Веско, на баща ми. Наложи се да го отглеждам сама, с подкрепата на моите родители. Влязох в академията като млада майка, учех задочно и работех. В Музикалното училище ми предложиха да стана учителка по народно пеене, без да имам висше. Това ме трогна! Приех с радост. Веднъж влиза чистачката, вижда ме в класната стая и казва строго: “Излезте, днес новата госпожа има час!”. “Аз съм новата госпожа!”, отвърнах. Жената остана изумена. Бях само на 22.
Децата ме слушаха. С някои от тях се застъпихме в музикалната академия като състуденти. Преподавах само година и половина. Вече исках да съм на сцена, да пея. Пък и сцената ме искаше. Отидох при мама и татко в Тополово. Тогава ме приеха в ансамбъл “Тракия”, ръководителят, Стефан Мутафчиев, ме поиска. Направи ме солистка. Изкарах там един сезон. Мутафчиев почина, виждах, че нещата не се развиват както ми се иска. Тогава кандидатствах в “Мистерията на българските гласове” и ме приеха, преместих се в София. Шест години обикалях света с този прекрасен колектив.
- А малкият Веско не страдаше ли без мама?
- Веско остана при майка ми. Благодарение на нея продължих да пея и завърших образованието си в пловдивската музикална академия. Няма по-саможертвен човек от моята майка, изцяло отдадена на семейството! Старая се да й се отплащам достойно, всеки месец ходя до село, че и по два пъти. Пътят не е дълъг, за два часа и половина съм там. Миналата зима мама беше при мен, защото боледуваше, за щастие оздравя! Мама може винаги да разчита на мен, пък и на сестра ми, Севдалина, която си е на село. Това, което е посяла при нас, децата, дава добър плод. От нейна страна винаги е имало грижа за нас, от наша - обич и готовност да й помагаме.
- Щастлива жена е майка ви!
- Борбен човек е тя. Има четирима правнука и чака петото правнуче от моя син. Сестра ми има две деца, от нея - три правнучета. По моя линия засега е само Матея. Подредила е всички ни на снимки в рамки. Стената на славата! Мама я гледа и й се радва. Със сестра ми Севдалина се стараем тя да е спокойна и щастлива. В семейството ни царят човешки морални взаимоотношения. Хора без титли и академично образование, но прекрасни. Мама е на 76, цял живот все се труди, и сега не спира. Някога имаше стан, на който тъчеше. Сутрин става рано и плете, отива на работа, връща се, започва да готви, цялата къщна работа върти. Много е жизнена и днес, няма проблеми със ставите. Казва: “Сам си си доктор!”. Разтрива шиповете и те изчезват. Докторът предписва лекарства, тя не ги взема.
- Разбирате ли се със снахата?
- Обичам снаха ми, тя е изключително добър човек, който участва в благотворителни инициативи за възрастните хора. По професия е психолог, наука, която ми допада. Говорим си за изкуствения интелект, за децата на бъдещето, които ще бъдат едни различни деца. То си личи и по внучката Матея. Държи всичко сама да си направи! Не я ограничаваме, а аз съм толкова щастлива до нея! Признавам, че изпитвам вина, защото оставих сина ми при баба му, а аз учех в София. Затова сега се отплащам на внучката.
- Матея гледала ли ви е на сцена?
- Да, харесва фолклора, като й запея бавна песен, й се насълзяват очичките. Питам я защо, а тя не знае. Може би защото нашият фолклор е дълбок, или пък моят глас й влияе?! Целта ми е да й разширявам кръгозора. Знаете ли, искам като мама да имам стена на славата
- Вероятно ще се случи, младите какво мислят по въпроса?
- Чакам второ внуче! Голяма е радостта, вече се приготвяме, мама на село плете дрешки. Иде й отръки, тя и мен научи да плета и да готвя вкусно като нея. Децата са радостта в живота, другото е суета и гонене на вятъра. Соломон го е казал.
- Вие сте звездата на ансамбъл “Българе”. Създаде го Христо Димитров, който бе ваш съпруг.
- След “Мистерията” успях да се разгърна като творец в ансамбъл “Българе”. Божи промисъл е това. Срещата ми с Христо Димитров не бе случайна. 23 години от живота си съм дала на ансамбъла. Спектакълът “Албена” бе създаден за мен, бях главно действащо лице, представях песни от почти всички фолклорни области на България. Изпях ги на живо в зала 1 на НДК. Няколко пъти го играхме. Може да му дойде времето да го направим пак.
С Христо се разделихме, но запазихме прекрасни взаимоотношения
Той създаде ново семейство, има детенце, чака и внуче от дъщеря си от първия му брак. Чудят се хората на взаимоотношенията ни, а аз си мисля, че няма нищо за чудене. С Христо сме приятели. Докато бяхме семейство, пререканията ни бяха само на професионална почва. Докато Бог е отредил, ще е така.
- Как мина последното турне?
- Два концерта в Германия и един в Холандия, изяви във Франкфурт, Щутгарт и Амстердам. После един мащабен концерт в Мадрид. Според мениджърката ни Анастасия Върбанова една трета от публиката са били чужденци. Повечето зрители се оказаха българи, мнозина от тях плакаха, но не мисля, че ги мъчи носталгия. Като пътувах с “Мистерията”, носталгията бе далеч по-силна. Сега хората по-често си идват в родината и не страдат толкова за нея. Турнето ни бе много успешно, получи се двустранна връзка между нас и публиката. А това е най-важното.
- Много младеете и изглеждате прекрасно. Как го постигате?
- В днешното консуматорско общество искаме всичко да се случва наготово. Оттам идват сериозните депресивни проблеми, както и от обездвижването. Трябва да се движим и да преодоляваме трудностите.
Бих посъветвала хората да пеят, дори да не могат!
Според проучванията когато гласът излиза, чистим гърлената чакра и негативните енергии от нас. Българският фолклор - песента, танцът, музиката, лекуват душата на едно друго измерение. Какъвто и проблем да имаш, като запееш, нещата се променят, вдигаш си вибрацията. Песента ме е изкарвала от трудните житейски ситуации. Движение, песен, танц - това е разковничето на младостта. Облагодетелствани сме с нашия фолклор, на Балканите и по света няма толкова неравноделни размери като у нас. Христо Димитров го показа в спектакъла “Осмото чудо”. Нашите спектакли са не само развлекателни, те са и образователни!
- Как отмаряте, когато имате време за почивка?
- Обичам, когато съм свободна, да бъда сред природата, на планина или на море, с хубава книга.
- Какво бихте пожелали на хората, навършили 55, пък и на всички ваши почитатели?
- Пожелавам им споделени мигове с много любов, берекет, щастие и светлина в сърцата, песен в душите и изобилни Божии благословения.
Ели КИРЧЕВА
