Резултатите от едно проучване на лондонско радио ме провокираха да погледна по-сериозно не само на творчеството, но и на биографията на един от най-известните автори и изпълнители на соул музика. 60 процента от анкетираните слушатели са потвърдили, че песните на починалия през 2003 г. музикант създават най-подходяща атмосфера за страстен секс.
Нямам точно такъв спомен, но ми стана интересно. Явно певецът с кадифения глас не просто пее за любов, а заразява с любов, докато пее, затова и вероятно много деца са заченати на негови песни.
Роден като Барънс Юджийн Картър в Тексас, израснал в Лос Анджелис, Бари попада в Уотс - място, където детството не е особено дълго. Бащата присъства по-скоро като отсъствие, като нещо недоизяснено и прекъснато. Дори името - сменено, поправено, пренаписано - стои като знак, че идентичността му няма да бъде проста. “Когато тръгнах на училище, баща ми видя акта ми за раждане и забеляза, че нося фамилията на майка си. Той просто зачеркна Картър и написа своята фамилия Уайт”, спомня си Бари.
Той обича музиката още от дете - често пее с майка си
Тя е тази, която го насочва към пианото. Не като амбиция, а като начин да го задържи у дома, да го предпази от улицата. Така още като дете той започва да се движи между тези два свята, без ясно усещане към кой принадлежи. Неусетно дребните престъпления, които започват като игра, се превръщат в навик. На 15 години - точно на рождения си ден и една година преди да завърши, напуска училище и се забърква с улични банди. Арестуван е за кражбата на гуми от луксозен автомобил на стойност 30 000 долара и влиза в затвора. И точно там се случва нещо, което по-късно ще бъде разказвано почти като легенда - една песен по радиото, един глас, който сякаш идва от друг свят, за първи път му показва, че има и друга посока. По-късно Бари споделя, че парчето на Краля на рока Елвис Пресли “It’s Now or Never” го е вдъхновило да зареже гангстерските групи и да се захване с музиката по-сериозно. Че именно там, в тази затворена среда, за първи път осъзнава, че съществува и друг ритъм на живот
Не като внезапно просветление, а като прост факт - че отвън има нещо различно.
Излизането от затвора не го превръща в нов човек, защото такива резки обрати рядко се случват в живота. Но постепенно улицата е изместена от музиката, от музикалното студио.
Това, което често се пропуска, е, че Бари Уайт не започва като певец. Той никога не е мечтал да бъде на първа линия, да бъде лице. Той е човекът зад кулисите - пише, аранжира, наблюдава, учи се.
И тогава идва нещо, което не може да се научи - гласът. Историята за промяната му звучи почти нереално - от обикновен детски глас към дълбок, тежък бас, който кара дори собствената му майка да се разплаче. И този глас не е просто инструмент. Той е присъствие. В него няма агресия. Няма нужда да доказва сила. Той говори бавно, почти внимателно, сякаш всяка дума трябва да остане.
Бари започва работа като продуцент и понякога записва демо версии за друг изпълнител. Но когато от музикалната компания, за която работи, чуват гласа му, настояват той да изпълни песните. След като спорят в продължение на няколко дни, Бари все пак се съгласява да застане зад микрофона. Първоначално възнамерява да използва артистичния псевдоним White Heat (Бяла жега), но накрая все пак залага на рожденото си име.
Интересното е, че сценичният образ на певеца не съвпада напълно с човека
С момичетата от Love Unlimited
На сцената - увереност, контрол, чувственост, която изглежда естествена. В живота - сложност, разпилени връзки, семейство, което не се побира в проста схема.
Това разминаване не е изключение. По-скоро е част от цената на това да бъдеш символ. Когато публиката започне да вижда в теб идея - в случая, романтичния мъж - тя рядко се интересува как живееш извън сцената.
Но Бари Уайт не е човек, който просто се носи по течението на успеха. В един момент той поема контрол - създава свои формации, работи с оркестри, изгражда звук, който не зависи от чужди решения. Това не е само амбиция, а нужда да държи нещата в ръцете си.
Музиката му се приема толкова добре от феновете, че в този период всяка издадена от него песен се превръща в хит и оглавява класациите на Билборд за поп и R&B музика. Притежава две награди “Грами”, 41 платинени и 106 златни диска, 20 златни и 10 платинени сингъла. И независимо от промените в музикалната мода, музиката на Маестрото не губи своите почитатели.
През 70-те години той е навсякъде. Но както често се случва, епохите се сменят по-бързо от хората. С края на диско вълната много имена изчезват - остават заключени във времето си. Но той не изчезва. По-скоро се отдръпва и чака. И когато се връща през 80-те и 90-те, вече не е просто част от една мода. Той е носталгия, но и нещо повече - глас, който не може да бъде сбъркан. Новото поколение го открива не като нов артист, а като присъствие, което винаги е било там. И тук се появява още едно противоречие - гласът, който звучи силно и спокойно, принадлежи на тяло, което постепенно губи устойчивост - започва да поставя граници.
Здравословните проблеми не идват изведнъж, те се натрупват
Звездата на алеята на славата
Всичко това е част от историята, макар и често да остава встрани от сценичния образ.
Паралелно с професионалния успех, личният му живот се развива неравномерно. Бракове, деца, разклонени отношения - всичко това съществува извън подредения образ, който публиката вижда. Разминаването между сценичната стабилност и реалната сложност не се превръща в скандал, а по-скоро в неизказан фон. Бари Уайт има девет деца, две от които осиновени. Сключвал е брак два пъти, като с втората си съпруга живее до края на живота си.
От ранна възраст Бари е с наднормено тегло и страда от свързаните с това здравословни проблеми - хипертония и диабет. През август 1999 г. е принуден да отмени датите на турне за месец поради изтощение, високо кръвно налягане и сгъстен график. През септември 2002 г. е хоспитализиран с бъбречна недостатъчност. Докато е на хемодиализа и чака за бъбречна трансплантация, през 2003 г. певецът получава инсулт, след което се оттегля от публични изяви.
Когато умира през 2003 г., никой сякаш не е изненадан, но всички скърбят. Не защото си отива просто известен човек, а защото изчезва нещо разпознаваемо - глас, който е присъствал в живота на хората по начин, който трудно се обяснява.
Последните му думи са към медицинската сестра, която се грижи за него в болницата:
“Оставете ме на мира, добре съм”
Тялото на Бари е кремирано, а прахът му е разпръснат от семейството му на калифорнийския бряг. Легендарният певец е удостоен посмъртно със звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Бари Уайт успява да изгради име в областта на нежната и романтична музика, създавайки много хитови соул, диско и джаз песни. Но нищо по пътя не му е дадено наготово. Той е изградил кариерата си бавно, с постоянство, с избори, които не винаги са били очевидни.
Това, което остава след него, не е само музикално наследство. Остава тип присъствие, което не се нуждае от обяснение. Глас, който е разпознаваем сам по себе си
И ако биографията му започва от разпад, тя завършва не като заключение, а като устойчивост - не на човек, а на глас, който продължава да съществува отвъд него.
Мариана ДОБРЕВА
