Култовата лента “Вчера” е запечатала образи и случки, които са съществували реално преди петдесетина години в немската езикова в Ловеч. Сценаристът Владо Даверов е учил там, написва новелата “Седем дни в твоя живот”, но партийното ръководство на гимназията скача срещу намерението на автора и неговия режисьор Иван Андонов да заснемат филма по новелата в езиковата в Ловеч. Тогава снимачният екип реализира филма в Пловдив.
Един от запомнящите се персонажи е учителят по математика Баръмов. Прототипът на Баръмов е тогавашният учител на Даверов Любен Петракиев. За никого от нас, бившите ученици в немската по онова време, не е тайна нито един от прототипите на героите. Истината е, че съученикът ни Даверов е “раздвижил четката” и във филма някои герои демонстрират черти и постъпки, далеч от своите “роднини” в битието им.

Датата е 21 април, годината 2017-а, моят випуск 67 празнува историческия петдесети юбилей от завършването на немската гимназия “Ернст Телман” в Ловеч. В жилището на нашия учител по математика Петракиев седим двама от прототипите на “Вчера”: Учителят Баръмов (Никола Рударов) и Ученикът Костов (Чочо Попйорданов). Годините са поиграли доста укоримо върху външността ни, но спомените са останали живи. И за случилото се в гимназията, което дава повод за писателската и сценарна изява на съвипускника Владо Даверов.

Истинският математик Петракиев рязко контрастира с математика Баръмов 

Схоластичната фигура и поведение на актьора Рударов се отличават от спортния, артистичен и “мачовски” Любен Петракиев, един от тогавашните безспорни авторитети в езиковата. Изключително любопитен е пътят му към преподавателското място. В плевенското село Брест бащата на Любчо е останал твърд “широк социалист”, което го разделя с БКП. Сестрата прави несполучлив опит да премине границата с приятел и неприятната характеристика на Любен Петракиев го оставя извън амбициите за следване в университета. Започва работа като електротехник в селското ТКЗС, изкарва курсове и става тракторист. Открива се пътят към университета и записва специалността “Математика”.


1965 г. Пред гимназията с гостуващи ученици от Ерфурт, ГДР. Прототипите на филма “Вчера” 1.Петракиев (Баръмов) 2. директорът Цочев (Цончев)  3. физкултурникът Присадашки (Парасков) 4.Б. Костов (Ученикът Костов)

Гълъбчето каца изненадващо на рамото на младежа с красива външност и глас - чрез родственик актьор се запознава с режисьорка, която му поверява роли в Шекспирови постановки на столичния театър “Трудов фронт”. Вече притежава и актьорска карта, но двете дини под мишницата и приближаването на дипломирането в университета го сбогуват с театралната сцена. Започва учителството в Гиген, Долни Дъбник. Има добра визия и 

плевенското образователно ръководство го препоръчва за назначение в новооткритата езикова гимназия в Ловеч

Тамошният директор-сталинист Иван Инджов търси математик под дърво и камък, но предлага само едногодишно назначение на Петракиев. Гордият математик отказва и директорът отстъпва. Започва ерата “Петракиев”, която ще трае до излизането му в пенсия.

Не всичко върви по вода и масло. Близначки, дъщери на председателя на Окръжния народен съвет в Ловеч, получават двойки от учителя. Извиква го на спешен разговор шефката на просветата и императивно заявява: или няма двойки, или има уволнение. Бащата обаче се намесва и казва на Петракиев: “Пиши им това, което заслужават!”.

Във “Вчера” Баръмов употребява една реплика, която вече години се търкаля в разговорите на хора, гледали филма. Това е въпросът “Кон боб яде ли?”. Днес прототипът Любен Петракиев е категоричен, че това “кардинално” умозаключение принадлежи на колегата Досев, който навремето преподаваше машинознание и стругарство.


Любен Петракиев на 21 април т. г.


Като бивш ученик на Петракиев, вярвам в неговите истини. Помня често изричаните пред нас Петракиеви “Вятър те носи на бял кон”, “Ще завършите и ще се удряте като вода в бряг” и още много...

Хайде да кажа, че като повод Владо Даверов да представи във филма 

случката със забранените битълси бе един малък инцидент между мен и строгия учител Петракиев. 

Ръководех училищната радиоуредба, ученичка, дъщеря на посланик, ми даде две малки грамофонни плочи с Елвис Пресли. Пуснах ги в ефир, дежурният учител Петракиев долетя в радиостаята и безапелационно конфискува скъпите плочи. В края на срока “за пускане на НЕРАЗРЕШЕНИ плочи” поведението ми бе намалено...

Днес с любимия учител разговаряме като дългогодишни приятели, разделяни (или сближавани) от неумолимия календар и вкарани с други съученици в един култов филм, който остава нашата история.

Борислав КОСТОВ