Варненският ми дядо Митьо, баща на баща ми, беше бъчвар. Много хубав занаят, достоен и полезен, но и много труден. За него се иска и сила, и майсторлък. Може би и затова дядо беше такъв сериозен мъж с чувство за достойнство и чест. Беше пестелив на думи, но кажеше ли нещо, думата му тежеше на място. 

Когато бил млад, дядо трябвало да издържи изпит за майстор. Така следват нещата - първо ставаш чирак, после калфа, накрая идва ред на изпита за майстор. Само че той е сериозна работа, дядо трябвало да се яви пред комисия от 5 души. Те идват в дома му и от сутрин до вечер гледат как работи в работилницата. Дават му много сложна задача - да направи буре, но не какво да е, ами с 3 дъна - за бяло и за червено вино

Тоест бурето се поставя хоризонтално и трябва да има дъно отляво, отдясно и по средата. И преградата по средата така добре да е направена, че да не пропуска нито капчица, за да не се смесват бялото и червеното вино.
Започва да работи дядо пред комисията. Членовете й идват рано сутринта, стоят до вечерта, а през това време баба и нейната свекърва точат баници, месят погачи, колят кокошки, готвят вкусни гозби и гощават мъжете.

Няма как, комисия е това. Дядо работи няколко дни и се справя блестящо със задачата. Бурето е готово, наливат бяло вино от едната страна, червено в другата част, точат и виждат, че не са се смесили. Капчица не е пропуснало. И така той си взима свидетелството. И не само по документ дядо наистина беше майстор.

После напускат това село и се местят във Варна. А ето и каква е причината. Както споменах, дядо беше много сериозен и много отговорен човек. Идва колективизацията и им взимат нивите. Дядо и баба не били нито богати, нито бедни, а средно заможни, но са имали земя. И тази земя отива в ТКЗС-то. 

Това било като природно бедствие - не можеш да се бориш с него

Дядо бил възмутен най-много от отношението на новата власт, безхаберието й към земята, както той казваше. В 8 часа сутринта те още се мотаят по площада, не могат да се организират да отидат на нивата. А добрият стопанин в 5 часа вече трябва да е там. 

Дядо ми казваше - не мога да търпя по-глупави от мен да ме командват. Не мога да търпя и мързеливи хора. Затова с цялата си челяд отиват във Варна. Там се установяват, дядо Митьо си отваря работилница в Аспарухово и с неговото можене и с неговите златни ръце веднага си намира клиентела. Защото наистина всяко буре, което правеше, след това се ползваше с години. Спомням си и на нас татко беше подарил едно. Ами сигурно 40-50 години го ползвахме, без да има някаква повреда.

Веднъж си говорихме с брат ми и той ме попита: “Сестра ми, ти знаеш ли за колко време се прави едно буре?”. Казвам му - не знам, за 3 дни или за седмица, нямам представа. 

А той ми отговори - едно буре се прави за 3 години! 

Учудих се, че ако е така, дядо да е умрял от глад. Тогава брат ми ми обясни какво точно има предвид. 

Всяка есен дядо ходел в Странджа и заедно с лесничея си избирал дъбови дървета за дървен материал. Лесничеят ги маркирал, след това дървото се отсичало, правело се на дъски, дървеният материал се оставял да съхне, а то, съхненето, изисква време. После дядо го взимал и пак го слагал да съхне още, нещо го обработвал и чак тогава тези дъски минавали специална обработка - попарвали се с вряла вода, за да се огънат, да станат на дъга и да се сглоби и бурето. След това се слагат метални обръчи да стегнат дървения съд. И наистина е много, много трудоемко. Докато обръчите се набият, дядо ги удря с един чук, така че освен майсторлък и сила трябва. Пък и време. Дядо наистина беше много сръчен човек. 

Като дете понякога ходех с баба да му помагаме или да му занесем топла храна. Тя всяка сутрин му приготвяше обяд, но като сме при него, все ще направи салата или нещо топло. 

Не знам дали вече има бъчвари, според мен почти няма. Изчезна тоя занаят, то и бурета и каци няма вече, пластмасата измести дървото.

А и ние сякаш станахме ей такива, пластмасови. Няма ги вече онези хора със силни характери с достойнство, чест и отговорност. И казаната дума вече сякаш е от пластмаса - не тежи като дядовата. 

Това е от мен, мили дядо, благодаря ти за всичко, което съм научила от теб!

За да видите целия епизод, влезте в Youtube в Подкаст* на Виолета Стоянова.

------------

*Подкаст е звуков или видео файл, предназначен за гледане през електронни устройства - телефон, компютър, лаптоп.

Виолета СТОЯНОВА