Има само един български актьор, до когото Георги Мамалев е като великан по ръст. Извисен на 155 сантиметра от земята, Диян Мачев категорично е най-нисък сред колегите си. Това обаче никак не го притеснява. Жените го харесват и така. Всичките му почитателки, включително и съпругата му Надежда, са по-високи от него. Така животът балансира природните несъответствия.
На 4 юли Дидо Мачев навърши седемдесет години, но и това не доведе до промяна на ръста му. Издигна се обаче духовно. Гледа на света и мъдро, но и по детски наивно. Съчетанието е сложно, но при него се получава. Затова малките зрители го обожават. А големите? Не винаги.
Случвало се е да го псуват и да му викат: Мръсник!
Това станало на сцената в Театъра на армията. В трагичната средновековна история за влюбените от Верона той е брат Джовани. Този подлец, маскирал се като духовник, скрива писмото на Ромео до Жулиета, а после спокойно гледа как красавицата пие отровата. В крайна сметка двама влюбени умират съвсем млади, Шекспир става световноизвестен, а Дидо е щастлив. И това е редкият случай, когато някой се радва, докато чува псувни и клетви по свой адрес. Такова нещо са актьорите. Не си ли от тях, не можеш да ги разбереш.
Дидо Мачев още от дете е знаел, че ще бъде артист. Когато чува по радиото, че неговият любимец, големият талант Енчо Багаров, загива при катастрофа, той два дни тежко страда. После решава, че е длъжен да го замести.
Началото е белязано от летящ старт
Докато баща му кара ТИР-а, а майка му, шивачка, е надвесена над машината, момчето от софийския квартал Коньовица чете усилено и се готви за интелектуалната си мисия. На седем години той е вече на екрана на единствената в страната ни Българска национална телевизия. Годината е 1962-ра, а родният син екран е само на 3 години. Играе Поспаланчо в “Педя човек, лакът брада”. Ниският му ръст изведнъж се оказва предимство. Ролята на водещия Ясенчо в “Сладкопойна чучулига” му гарантира присъствие на екрана веднъж месечно.
Тогава в махалата има само два телевизора и той е принуден да ходи на гости, за да се гледа
В същото време обаче го гледа и цяла България.
Преди снимки, сутрин, идва кола да го вземе и отведе до телевизията. След репетицията с режисьорката Нушка Григорова го канят в столовата, за да яде каквото си поиска. В 18 часа, след новините, изиграва на живо филмчето си, което писателката и отговорник за детските предавания Леда Милева е одобрила, и си тръгва.
Актьорството го прави най-богатия член на семейството. Всеки месец получава около триста лева, докато заплатата на майка му е 45 лева, а на баща му - 65.
В училището всички момичета са влюбени в него.
Наричат го Ален Делон и твърдят, че много приличал на сексапилния французин
Георги Калоянчев тайно му купува кафе от барчето на телевизията, защото на деца не дават. После си пият заедно. Дидо е синът на Климент Денчев в “Лека нощ, деца”. На шега го нарича татко. Всичко върви гладко. Няма гафове. Невръстният актьор е спокоен, докато сега трепери винаги, преди да излезе на сцената.
Ролите се трупат, славата също, минават 10 щастливи години. Детето става юноша. Балетът “Куклената фея”, игран с голям успех и в Румъния, после заснет от телевизията, е излъчен, когато изпълнителят на главната роля вече е войник. Наборите го разпознават и спукват от подигравки: Хей, балетистчето - подвикват му. Но това е нищо в сравнение с драмата, която му предстои.
На кандидатстудентските изпити за Висшия институт за театрално изкуство звездата е скъсан още на първия кръг. През годините това ще се повтори още осем пъти. Обяснението е винаги едно и също - много сте нисък. Българският актьор трябва да е снажен, красив, с дързък поглед, а не някакво джудже. Същият проблем преди това е имал и големият Тодор Колев. Това го принудило да си направи обувки с много високи токове и така успял да излъже комисията.
Щастлив е Чарли Чаплин, че не се е родил тук
С този ръст той никога нямаше да стане актьор в България.
Провалът амбицирал още повече “звездата” от Коньовица. Още повече че баща му вече бил купил телевизор “Опера”, за да го гледа. По това време в пет града обявили конкурси за стажант-артисти. Избрал Хасково, защото никога не бил ходил там и искал да го опознае. Четиридесет души притеснено потропвали и шепнешком повтаряли материала си в очакване на изпита. Всичките по-високи от Мачев. От тях комисията щяла да избере четирима. Конкуренцията смутила нашия кандидат и той решил да се откаже. Добре че там бил и един негов приятел, Любо. Изиграй нещо, не заради журито, заради мен, да те видя какъв артист си - помолил го той.
Дидо се качил на сцената и започнал с писмо на Екзюпери. Прекъснали го: Дай нещо весело! Подхванал монолога на магарето Моксо от Борис Априлов. Посмели се всички, после тръгнали към гарата, но се наложило да се върнат. Оказало се, че е приет. Питат го ще остане ли. Казва, че ще помисли. Съгласява се, но за малко. Година-две. Все пак той е софиянец. В Хасковския театър Дидо Мачев работи 18 години. Там свършва ергенският му живот, но не и ролите. Играе какво ли не: от обичаните хлапаци до Клавдий в “Хамлет”. Стига до 25 представления в месец.
На втората година го удостояват с актьорско звание, а при осмия опит професор Гриша Островски го приема в класа си.
Най-после ще бъде висшист
През годините работата го е срещала с най-големите имена на българския театър. В “Опит за летене” на Радичков Юлия Огнянова му поверява ролята на Матей Нищото. Но заради страха, че е млад и няма да се справи, му назначават и дубльор. Това го притеснява. Блокира. А на колегата работата върви като нова скъпа кола. Тогава Юлия Огнянова го притиска до стената и заедно започват да репетират. На финала следва режисьорски шамар, ама истински, после прегръдка и заключението: Видя ли бе, мама, че можеш.
В “Януари” на Радичков играе пощаджията. Вързан е на въже, виси във въздуха и реди монолог от две страници. Професорът Иван Добчев го наблюдава, но явно не е доволен, защото му казва: “Знаеш ли какво ще кажат критиците след спектакъла: Гениално режисьорско решение, но актьорът не успя да се справи. На премиерата Мачев е спокоен, като човек, приел провала си. Прави каквото си иска, а публиката му ръкопляска. Добчев - също.
И така стъпка по стъпка се стига до “Втора сряда” - моноспектакъл, написан от Маргарит Минков специално за него. Героят му е объркан, също като преходното българско време, в което живее. Говори си като насън: “Човек цял живот търси себе си и това е хубаво, лошото е, че като се намери, установява, че е напълно излишен”.
За тази си роля Дидо Мачев получава номинация за “Аскеер”
“Ех, че Ромео няма да изиграя никога, това ми беше ясно още в началото, но през годините все съм си мислел, че Санчо Панса и Швейк биха били по моята мярка”, разсъждава актьорът днес. Късно ли е? Мечтите са безплатни. А и какво са 70 години. Само цифра, след която могат да се случат толкова хубави неща.
Исак ГОЗЕС
