Почти два месеца актьорът, който се появи на сцената на “Оскарите” в Холивуд с български флаг, е в България. Само не си мислете, че е дошъл в родината да си почива. Напротив, дните му летят с такова темпо, че трудно можеш да разбереш къде се намира в момента.
Турнето, с което актьо- рът Димитър Маринов представя книгите си “Към сцената” и “Към екрана”, ще премине през 21 града в страната, съобщават издателите от “Аз-буки”.
И цяло чудо е, че този изключителен човек успя да намери време, за да даде интервю специално за читателите на в. “Над 55”
Не знам как ще ви се стори на вас, но аз усещам, че сякаш моят събеседник е задъхан. Това обаче прави отговорите му още по-интересни.
- Господин Маринов, казвате, че сте горд с възрастта си и не искате да изглеждате по-млад. Значи се чувствате добре на своите 60 години?
- Всъщност аз съм на 18 с 42-годишен опит и си завиждам на опита.
- Кажете ми, къде възрастните хора са по-щастливи, къде живеят по-спокойно - у нас или в Щатите?
- Да живееш по-добре е относително понятие, когато става въпрос за съзнание. Никой не може да оспорва социалните предимства на една държава, чийто приоритет са възрастните хора точно толкова, колкото са и децата.
- Как си представяте себе си след 20, 30 години?
- Само Бог може да си ме представи, а аз дано да се видя!
- Дали ще бъдете любим дядо, ако имате внуци?
- Убеден съм, че ще бъда, но няма да им е лесно... Но вярвам, че един ден ще бъдат благодарни за “трудния” си дядо.
- Допускате ли, че някой ден може да се върнете за постоянно в България?
- Не само че го допускам, но и го желая искрено.
- Вашето мото е - ако искаш да бъдеш добър актьор, първо трябва да станеш по-добър човек. Вие сте добър актьор и все пак - има ли нещо във вас самия, което бихте искали да коригирате?
- Старая се да бъда по-толерантен и въздържан, когато видя, че стремежът на един професионалист е кариера пред всичко останало.
- Винаги сте усмихнат и лъчезарен. Интересно ми е как изглеждате сърдит и ядосан?
- Обикновено замълчавам, “влизам в себе си” и гледам в една точка. Само се молете да не сте вие точката! (Смее се.)
- А има ли нещо, което може да ви разплаче?
- Това е моята слабост.
Аз се трогвам от обикновените неща - всеки вижда изключителното, но никой не се заглежда в обикновеното
Вгледайте се в обикновеното, за да видите неговото изключително. Възрастна жена, седнала на пейка, изглежда винаги обикновена. Но ако отделиш малко време, за да седнеш и ти до нея, тя може да ти сподели необикновена съдба, в която ще видиш изключителното.
- Казвате, че не обичате да спите, за да не пропуснете нещо от живота. Но не се ли уморявате от всичко, което се случва?
- Не е страшно човек да се умори физически. Фатално е да е с уморен дух и вяра. Сънят премахва физическата умора, но за духовната умора няма сън.
- Имали сте американска мечта, която вече се е сбъднала. Сега имате българска мечта, така казвате. Разкажете за нея.
- Българската ми мечта е не българите да стигнат американците, а да стигнат до онези българи, нашите деди. Не да се гордеем с миналото си, а достойно да живеем в настоящето, за да може нашите наследници да се гордеят един ден с нас.
Няма нищо по-ценно да погледнеш внука си в очите и да разпознаеш неговата благодарност и гордост с теб
- Любимата ви роля е тази на Казанова. Вие сте мил и чаровен, на всичкото отгоре и много известен. Сигурно имате много ухажорки. Съпругата ви не се ли дразни от това?
- Напротив! Аз имам приятел водопроводчик, който има повече ухажорки от мен и е по-успешен. Ухажването и адмирациите са реверанс към таланта и човека, независимо от професията, но не означава, че има пошли намерения. И ако един актьор приема ухажването като пошлост, то той не е актьор, а позьор и пошъл човек! Моята съпруга е направила своя избор за човека, който съм, и после актьора, който твори!
- Казвате - съжалявам, че не съм се родил жена. Защо?
- Завиждам на женската интуиция - майчиният инстинкт, който ние, мъжете, нямаме. Прекланям се пред жената майка, която не само се грижи, закриля и брани, но и отстоява и винаги побеждава. Когато моите синове са наранени физически или емоционално, първата дума, която те изричат, е “мамо”. Достойно е за завиждане!
В сцена от филма “Гунди”, където играе бащата на футболиста
- Друго ваше признание е, че обичате предизвикателствата и авантюрите. Минали сте през какво ли не в този живот. Очаквате ли и след 60-те да ви се случи нещо наистина разтърсващо?
- Причината да имам такъв живот е една - аз очаквам всеки ден да е разтърсващ и за 60 години се разтърсвам ежедневно
Не виждам причина това да спре, напротив - най-разтърсващото тепърва предстои. Дано да не се изтърся! (Смее се.)
- И накрая, какво е вашето послание към хората над 55?
- Когато си на 25, разкопаваш градината, на 30 - посяваш семената, на 35 те покълват и ти ги обгрижваш, за да порастат. На 40 поливаш порасналото и след 50 береш плодовете... Хубаво е мъдростта и опита, които си натрупал и събрал като плодове, да съумееш да раздадеш... След 50 години започва втората половина, в която се наслаждаваш и трябва да се наслаждаваш на живота... Обичай живота, който имаш, за да имаш живота, който искаш!
Щрихи към биографията♦ Димитър Маринов, известен сред българите в Сан Диего като “Митко цигулката”, е роден на 6 октомври 1964 г. в София като извънбрачно дете. Осиновен е от лелята на биологичната му майка, член на семейство Маринови, добре известните собственици на тютюневи фабрики, използвани като прототип в книгата на Димитър Димов “Тютюн”. Започва да свири на цигулка още като дете. На 11 години вече е първа цигулка във филхармония “Пионер” с диригент проф. Влади Симеонов. С филхармонията през 1979 г. пътува в Ню Йорк, където има концерт в Кръглата зала на ООН. Диригент е композиторът, автор на “Уестсайдска история”, Ленард Бърнстейн. Това преживяване оставя дълбоки следи в съзнанието му. ♦ Първият му учител по актьорско майсторство е Невена Коканова, с която се запознава на пионерски лагер. През 1982 г. го приемат във ВИТИЗ, но преди това трябва да отбие военната си служба. След опит за бягство от България като войник той попада в затвора за 2 години и половина. ♦ Въпреки трудностите и перипетиите, следващи от политическата присъда, успява да кандидатства отново, да запише и завърши ВИТИЗ в класа на професор Крикор Азарян. Междувременно през 1990 г. участва в турне в САЩ и Канада с вокалния състав на проф. Румен Цонев. И решава да не се връща в България, да остане. В САЩ се озовава в Ноксвил, Тенеси. ♦ Първите дни свири на цигулка на улицата, за да се прехранва. Работи и като мияч на съдове, в пицария, в строителството, а след това отваря и свой ресторант. От 1993 г. живее в Карлсбад, окръг Сан Диего. Кариерата си на актьор започва през 1999 г. По това време среща и бъдещата си съпруга Дженифър, с която сключват брак през 2003 г. Имат двама сина, Йордан и Михаил. ♦ След тригодишно бизнес начинание в Коста Рика от 2006 до 2009 г., свързано с хотелиерство, Димитър Маринов се завръща в САЩ заедно със семейството си, за да разшири актьорската си кариера с участие в реклами, телевизия и филми. Снима се с Матю Пери, Аштън Кътчър, Селена Гомес, София Вергара, Джеф Бриджис, Кийфър Съдърланд и други известни холивудски актьори. ♦ Големият пробив на Димитър Маринов е с филма “Зелената книга” на режисьора Питър Фарели. В него той играе ролята на челиста Олег. Не го одобряват на първи кастинг, но след като за пет дни се научава да свири на чело, бива одобрен на втория кастинг. Друга причина да го одобрят е значителната му прилика с музиканта Юрий Тахт, чийто прототип е героят му. В този филм партнира на Виго Мортенсен и Махершала Али. Филмът получава над десет награди, включително наградата “Оскар” за най-добър филм и “Златен глобус” за най-добър сценарий. ♦ През 2020 г. Димитър Маринов е участник в шоуто “Като две капки вода”. ♦ Любопитното е, че книгите му “Към сцената” и “Към екрана”, които излязоха в края на 2024 г., са част от фонда на Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон. |
Валентина ИВАНОВА
