Музикалната дарба у нея идва и по майчина, и по бащина линия. Дарина наследява песни от баба си и дядо си. Дядо й по бащина линия бил музикален, негова сестра пеела хубаво. В детството си Дарина с удоволствие слуша плочите, които дядо й пуска на грамофона.
Родена е в Стара Загора през 1981-ва в семейството на Славчо и Недка Митеви. Родителите на майка й, Димитра и Коста Султанови, са от Генерал Инзово, Ямболско. Селото се слави с фолклорната си традиция.
- Госпожо Славова, помните ли кога пропяхте?
- Откак се помня, все пея. Мама ми е разказвала, че още в детската ясла и после в градината педагозите й обръщали внимание, че съм музикална. На 5 годинки съм се явила на конкурс в Стара Загора в детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Загорче”. Така се случи, че с тази формация за първи път излязох пред публика.
- После продължихте в музикалното училище в Котел?
- Голяма част от децата, които се изявяваха в “Загорче”, продължаваха обучението си в Котел или Широка лъка. Още преди да попадна там, се запознах с народната певица Кичка Савова. Тя е първата ми учителка по фолклорно пеене. Подготви ме за приемните изпити по пеене, а за музикалната теория - Красимира Манчева. Кичка Савова бе наследница на тракийски род, на добродетелите в тракийското семейство. Внуши ги и на мен.
Още тогава ме насочи да събирам песни от възрастни хора
За съжаление, тя почина през 2018 г., но в родното й село Сладун се провежда Международен фестивал на нейно име, който пази паметта за нея.
- Какво дължите на вашите преподаватели в Котел?
- Много. Когато отиваш в едно такова училище с общежитие, се чувстваш като в семейство. Имаше ученици от цяла България. Годината бе 1994-та, помните, че времената бяха бедни и променливи. Само веднъж седмично се чувахме с родителите си. Пътувахме до родните си места максимум два пъти в месеца, нямаше мобилни телефони или интернет комуникация. Тези трудности ни сплотиха. Учителите ни внушаваха да бъдем самостоятелни и да се справяме с предизвикателствата.
Сега си давам сметка, че сме били обгрижвани и че преподавателите са били снизходителни към нас. Благодарна съм им за тия 5 години, които ме научиха на житейска и творческа самостоятелност. Завърших с диплом 5.99.
- Били сте отличничка! Как избрахте къде да продължите обучението си?
- Решаваща бе срещата ми с професор Анка Кушлева. Колебаех се между София и Пловдив. Вече бях изявена солистка, явявах се на фолклорни фестивали и конкурси, имах популярност сред специалистите и публиката. Можех да се запиша в специалността музикална педагогика към Софийския университет, тъй като по онова време нямаше фолклорни специалности в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Но при срещата ни в Пловдив проф. Анка Кушлева ми грабна сърцето. Заради нея реших да уча в Пловдив. Родителите ми останаха изненадани, че не избрах София.
- Но вие посещавате често София още като ученичка?
- Да, за да се срещам с голямата Вълкана Стоянова. Тя ме учеше на песни от репертоара си. Колкото е по-голям един творец, толкова е по-истински и по-естествен в общуването с хората. Дребничка, метър и 50, с огромно сърце. Тя е родом от Ямболския край и може би затова ме прие толкова топло.
- Имате квалификация не само като изпълнител, но и като педагог?
- Паралелно с бакалавърската степен по изпълнителско изкуство изкарах две следдипломни квалификации. Първата е за учител по танци, не с цел да преподавам, а да си обогатя знанията. Певецът трябва да знае как се играят хората, за да бъде по-ритмичен, по-въздействащ на сцената. Имам квалификация и за учител по музика. Професор Кушлева ме подкрепи и след магистратурата започнах като хоноруван преподавател по фолклорно пеене в Академията в Пловдив. Година след това издържах успешно изпит за хоноруван преподавател и работих там до 2010-а, когато излязох по майчинство.
- Кой е щастливият спътник в живота на Дарина Славова?
- Съпругът ми Рангел Славов е моят гръб, моята опора. Човек на сериозните науки, компютърен специалист. В един и същи период сме били студенти, аз - в Пловдив, той - в София. Затова не сме се засекли. През 2007 г. ни запознаха общи приятели и от първата среща стана ясно, че сме един за друг. Моето бащино име е Славчева, след брака станах Славова. Свекър ми и баща ми са Славчо и Слави.
Роля за успешната ни връзка изигра бабата на съпруга ми, Радка
Тя е била фолклорна изпълнителка, ръководила е групи в нейното село Старосел. Първа ме прие в семейството и ми подари песните си! 17 години сме семейна двойка с Рангел. Имаме 2 деца - Персиана, на свекърва ми Пенка, на 15 години, и Недислава, на 13. Малката носи имената на майка ми, на свекъра и на баща ми.
- Имате щастливо семейство. Домошарка ли сте, готвите ли вкъщи?
- Домошарка не съм, защото работата ми е свързана с пътуване. Живеем в Пловдив, имам лекции в София, концертирам и журирам из цяла България, а и не само. Обичам да съм със семейството и да пътуваме заедно. Като готвя, си почивам, харесва ми да съчетавам цветовете на различните продукти. В кухнята ми върви, приготвям бързо ястията. Семейството ми казва, че е вкусно. Моите са капризни на храната, всеки си иска своето. Значи, трябва да сготвя нещо, което да удовлетвори всички! У дома винаги има какво да се хапне. Любими на всички са мусаката и баницата. Преди време децата предпочитаха спагети, макарони и сандвичи и не беше лесно да ги приуча на готвено, ама вече не.
- Част сте от ансамбъл “Тракия”?
- Постъпих през 1999-а, още студентка. Ансамбълът е второто ми семейство. Много съм благодарна на проф. Даниела Дженева, нашата ръководителка. Година след постъпването ми станах солистка на ансамбъла, чак до днес. Ансамбълът е посетил повече от 52 държави, аз с него - поне двайсетина. Бяхме във Франция, Германия, на Балканите, в Израел, в Дубай, Белгия, Словения.
- Сигурно не са малко интересните преживявания по турнетата?
- Харесват ни навсякъде. Първото ми турне бе през 2000 г. във Франция. Имаше конкурсен характер и продължи повече от месец. Посетихме различни краища на страната. Като излезе ансамбълът и затанцува, публиката изригва. Пляска и тропа с крака. Разплаках се от вълнение. Бях само на 19 години!
Усетих енергията и силата на нашия фолклор как искрено влияят на чужденците
Обединяват се оркестър, хор и танцов състав, дишат заедно. Изумително преживяване!
Случвало се е да празнувам рождения си ден, 25 април, по време на турне. Пътувахме за Италия. Моят личен празник ме завари в някакъв град, мисля Лидо ди Йезоло. Бях си подготвила почерпка още от България. Ние, тракийците, си обичаме “трапезата”. Нямаше условия за маси, наслагахме всичко на широка поляна, пяхме и се веселихме. Миналата година рождения ми ден го празнувахме заедно в Русе. Колегите измислиха песен за мен - “Дарина”, и ми я изпяха. Когато се роди племенникът ми, пак бяхме на турне. И тогава черпих!
Когато ни приеха в Европейския съюз, бяхме в Рим и пак празнувахме. Трогателни бяха срещите ни с българската общност в Израел. Имам много спомени от концерти и срещи. Като новопостъпила певица имах карта на България, на която си отбелязвах селищата, където сме имали концерт. На края на годината почти нямаше неоградена територия.
- Ваша заслуга са няколко сборника с песни. Трудно ли се правят?
- Идеята дойде от почитателите и любителите. Свързаха се с мен педагози и споделиха, че ми харесват песните. Дават ги на децата, но трудно ги намират. Затова започнах да правя сборници. Държа да се спазва тракийският диалект, той е много красив и интересен. Не искам да го променям, защото е носител на духа на онези времена, когато са се пели песните. Имам три сборника. Първият - с 89 песни, вторият със 101, последният - с 55. Това е резултатът от дейността ми като изследовател и записвач.
- Отправихте едно предизвикателство към хората чрез Мрежата?
- Стремя се да предизвикам хората да запеят. Тези, които имат нужда от публична изява, да се изявят. Третото поред мое предизвикателство беше насочено към певчески групи без ограничение за възраст. Крайната дата беше 20 септември. 15 групи се включиха. Допуснах и някои след този срок. Публикувах клиповете им. Разчитам на професионален екип от изпълнители, педагози и диригенти, за да изберат най-добрите. Ясни са вече отличените. Става дума за три групи, с тях ще се срещна и ще направя съвместно изпяване на песента, която са избрали.
Още четири групи - две детски и две за възрастни, ще получат отличия. Ще ида в читалището на всяка една от трите избрани групи. Едната е от село Селци, очакват ме в тяхното читалище. Другата - в Генерал Инзово, тоест селото на майка ми. Третата е в Яврово, между Чирпан и Стара Загора. С една от групите ще разучим нова песен. Ще направим видеоклип и ще го публикуваме. Така изпълнителите ще се убедят, че дейността им е ценна и полезна. Амбицирам ги, но не искам да съм на предна позиция. Те да излязат напред! Направих го с песни от моя репертоар, защото трябваше да има единен критерий. Всички участници ще получат златен медал и благодарствена грамота.
- И нека завършим този разговор с въпроса - любимата песен на Дарина Славова е....
- Много са. Има песни, които си пея, когато съм щастлива и когато съм тъжна. Не мога да цитирам само една. Може би най-близки до сърцето ми са песните, които научих от баба и дядо.
Мария СТЕФАНОВА
