Неотдавна Парламентът отново отвори врати за поредната си сесия. Институцията, която според Конституцията притежава най-много власт, се радва на най-нисък рейтинг. За всенародна любов пък въобще не можем да говорим. “Депутат” стана лоша дума, но за това не са виновни “обикновените хора”, по определението на политиците. А те, със своята арогантност, надменност, алчност и лицемерие сами нарисуваха жалкия си образ.
Няма да кажем нищо за огромните им заплати и привилегии, за които винаги гласуват с пълно мнозинство. И то не защото това, което се говори и знае, не е вярно, а за да не ни обвинят в популизъм и подронване на престижа на народния избраник.
По-долу ще прочетете разказ за една жена, която също е била депутат. Той беше публикуван на 24 октомври 2003 г.
Тогава тя беше на деветдесет години, срещнах я в село Бръшлян А ето и какво съм написал.
Петък, когато в парламента се провежда парламентарният контрол, Ненка Стоянова оставя всичката си работа и застава пред телевизора. Гледа съсредоточено и с разбиране. Не пропуска ни реплика, ни дуплика. Болна е, когато заседанието се проваля заради липса на кворум. Тя е жителка на крайдунавското село Бръшлян. Бивш депутат. От 1950 до 1954 г. е седяла на третия стол, втори ред вдясно в пленарната зала на родния парламент. Цял живот е била безпартийна, но душата й е като на комунист. Харесва Първанов. Будно момче. Симпатягата на баба. Еленка, племенничката й, е от СДС. Спорят, но принципно. Не като депутатите, които направо се карат.
Баба Ненка вдига кръвно, като ги гледа
През останалото време няма никакви проблеми със здравето. Апаратът показва 120/70. Кръвно налягане като на спортист. Чете без очила. Не пипва розови романи, а само исторически книги. Такива за царе, битки и Левски. “Дързост и красота” поглежда между другото, за да може да участва в културния обмен със съседките. Дори да е заспала, събужда се и не пропуска последните новини. Чак тогава гаси телевизора, но в шест сутринта отново го включва.
Когато била на 36 години, енергична кооператорка, будна и наперена булка, на вратата почукал партиен функционер от Тутракан. Обърнал се направо към мъжа й.
- Идвам на сгледа. Ще правим жена ти народен представител.
Ненка чула това и настръхнала:
- Я бягай оттук. По-добре ме вкарайте в гроба. Може да съм отворена, но не толкова, че да отида в Парламента... Не ща...
Съпругът обаче, човек добряк и партиец, приел думите й като бягство от отговорност, липса на обществена дисциплина и отстъпление от прогресивното и отсякъл:
- Не може! Ще отидеш!
Във влака за София избраничката, според указанията, вместо билет дала бележка, в която дори не погледнала какво пише. Кондукторът обаче я прочел внимателно и констатирал:
- Гражданко, вие сте нередовна. Глоба. Не ви ли е срам?!
За разлика от своя подчинен, началникът на влака видял в невзрачното листче важен документ. Той любезно се усмихнал на разтревожената пътничка и я поканил да седне в първа класа. Тя обаче отказала, вече се била запознала и разприказвала с жените в купето.
Началото на 27-ото Народно събрание за Ненка Стоянова било особено вълнуващо. Току-що бил починал председателят на републиката Васил Коларов. Така че за един ден, както казва:
Погребахме Коларов, избрахме Червенков и всеки си тръгна за вкъщи
В следващите 4 години Ненка ходи до София три пъти годишно. Най-дългите заседания, десет дни, били когато се приема бюджетът. В останалото време набързо гласували законите, подготвени предварително.
Четири години нашата героиня не се изказала нито веднъж. Кой ще говори решавала партията. Но мълчанието не значи бездействие. По настояване на избирателите отишла при министъра на транспорта. Приел я веднага, след като видял картата й. След тази среща рейсът за Тутракан, започнал да спира и в Бръшлян. Резултатът от срещата й с министъра на здравеопазването пък бил, че в селото назначили медицинска сестра и лекар.
Веднъж в пощенската си кутия намерила писмо от един секретар-бирник. Молил я да премести момчето му войник на по-лека служба. Не отговорила, но възмущението си не успяла да скрие.
В село Зафирово събрание развенчавало мъж, защото не искал да даде зърното си на държавата. Мъжът бил стар, спаружен, треперел. Ненка станала и изляла душата си:
- Не мога да присъствам на съсипването на този човек. Той е гласувал за мен. Избрал ме е да отида в София, а аз трябва да го вкарам в затвора. Не искам!
Тези думи спасили “виновника” и още на другия ден той донесъл в стопанството всичкото си жито.
И накрай отчетът: За един мандат депутатката от Бръшлян Ненка Стоянова уредила спирка, здравна служба и спасила един човек от затвора. Добрините й се запомнили и до края на живота й хората я наричали желязната Цола Драгойчева.
П.П. До последно баба Ненка мечтаеше да влезе отново в Парламента. Само за минути. И да седне на своето място. Но това не стана. За съжаление.
Исак ГОЗЕС
