На 30 ноември 1913 година в 2,30 след полунощ пистолетен изстрел разкъсва тишината, загърнала като одеяло спяща София. В една от старите грохнали къщи на улица „Раковски” лежат простреляни една от най-красивите софиянки и нейният съпруг -известен поет и драматург харамия. Ден след това цяла София отива да изпрати видната дама в последния й път. Тя е само на 37 години. Дори смъртта не може да заличи ослепителната й хубост. Свидетели твърдят, че на изпроводяк тя имала прическа и била гримирана като за бал. Свещта на един трагичен живот е изгоряла докрай. Оттук нататък Лора Каравелова ще бъде само спомен, а животът й - вдъхновение за поети, писатели, автори на пиеси. През годините десетки актриси ще се опитват да влязат в нейната кожа. С тонове изписана хартия ще се ровят в историята й, но никой няма да може да я разгадае докрай. Всички обаче ще твърдят, че в основата на всичко, което тя преживява, е любовта. Изпепеляващата. Тя погубва два живота.
Лора Каравелова  е родена на 30 ноември 1886 година в София.  Тя е само на седемнадесет, когато баща й, видният политик и няколко пъти премиер Петко Каравелов, отлита от този свят. Макар й в не блестящо финансово състояние, майка й Екатерина полага достатъчно усилия тя и сестра й Виола да получат престижно образование. Лора учи в парижкия католически пансион „Нотр Дам дьо Сион”, а по-късно и в Антверпен. 

Красива, образована, чаровна Лора е желана във всяко светско общество 

Над нейния порив за свобода е само властната й майка, чийто воля не може да бъде скършена никога. Така по настояване на Екатерина Лора става съпруга на активиста на Демократическата партия Иван Дренков. Първият им син Кирил умира малко след раждането,  вторият кръщават на дядо си Петко.  Но въпреки привидната идилия,  това е мъртвороден брак. Само след пет години логично идва краят. В  „ШОУ” изследователят Пламен Рачев разказва, че макар и семейна Лора е обсебена от любовта си към Петър Нейков. Младият юрист, образовал се в Швейцария, също гори в страстни чувства към Каравелова. Той се развежда с жена си, богата  наследничка на фабрикант от Марсилия, десет години по-възрастна от него.


Екатерина Каравелова с двете си дъщери

Но намерението на двамата влюбени да се оженят е посрещнато на нож  от майката на Лора. За младата дама остава удоволствието и греха да се разхожда  в компанията на любимия си в открит файтон из Русе. Те са далеч  от погледите на софийските клюкари, но не от шпионите на всесилната й майка. Екатерина научава за волностите на дъщеря си и скоро 
нейният възлюбен е изпратен на работа в легацията ни в Скопие.

Какво ли би станало, ако  тази любов и евентуален брак не бяха станали жертва на родителската забрана? Дали  Лора заедно с любимия си втори съпруг щяха да доживеят до дълбоки старини? Едва ли. Защото по-нататък в градежа на нейното бъдеще, главната роля вече не е на майка й, а на съдбата. А от нея никой не може да избяга.

През лятото на 1906 година, на излет в Драгалевци, Лора Каравелова и  Пейо Яворов се срещат за първи път. За поета разменените любезности  не значат нищо. Той е влюбен в красавицата от гр. Елена Мина Тодорова, която гасне от туберкулоза в парижкия санаториум „Беркплаж”.  Братята на момичето са против връзката им и  не го допускат да я види в болницата, докато е жива. Яворов се прощава с любимата си  чак пред  ковчега й на 13 февруари 1910 година. Някъде там,  сред опечалените,  е и Лора Каравелова.  Той обаче 
дори не я забелязва.


Яворов и Лора - една фатална любов
 
В следващите седмици  живеещите около гробищата „Бианкур” ще виждат  мургав, слаб мъж, който всеки ден пресича парка и спира с букет цветя пред пресния гроб на Мина. Там обаче често  го чака друга жена - Лора Каравелова.

Тя е влюбена, настъпателна, не се притеснява да ухажва 

фаворита си дори пред такова свято място, каквото е гробът на неговата изгора. Яворов обаче е непреклонен. Той не храни никакви чувства към далечната си позната. В крайна сметка обаче изкусителката Каравелова знае как да оплете объркания, съкрушен мъж  в любовните си паяжини. „Аз искам много, искам всичко или нищо”, пише му Лора.  Накрая Яворов се предава. През 1912 година двамата се женят. В близкото до Самоков село Бели Искър твърдят, че това е станало  в тяхната църква. Доказателството им, в което мнозина се съмняват,  е снимка, която днес е запазена в местното читалище.  Направена е в двата дни,  които влюбените са прекарали заедно в селото и преди Яворов да замине да освобождава Македония. Лора го изпраща на километри извън Бели Искър.

Пейо Яворов и Лора Каравелова са превъзходната семейна двойка 

По тях се заглеждат, радват им се и им завиждат. Те са черешката на тортата на светска София. Но нещата са такива само погледнати отдалече. Любовта на Лора е обсебваща. Тя не познава и миг спокойствие, впрегната във веригите на ревността. Това е неизлечима болест, чийто край може да бъде само фатален. Яворов  вижда опасността, но явно нищо не може да промени. Така  идва фаталният 30 ноември 1913 г.  След поредното обвинение, че флиртува с Дора Конова,  съпругата на приятеля им Михаил Кремен, Лора Каравелова се прострелва пред очите на съпруга си. Вярно е, че Каравелова 

неведнъж го е заплашвала, че ще се самоубие 

„Ако до 30 май не дойдеш в Париж, няма да ме намериш жива”,  пише му. Настоява да й носи кокаин. Била е наркоманка. Бременна в петия месец прави спонтанен аборт. Нероденото момче трябвало да носи името на любимия поет на Яворов Христо Ботев. Към всички тези драми, които изпълват житейската й чаша, се добавя още една, от която тя вече прелива. Лора научава, че Яворов  има незаконен син в Швейцария. Майката е българка, Весела, а съпругът й г-н Олзомер е припознал детето.

Пред рухналата след стрелбата Лора Яворов е сащисан, изумен, ужасен разтърсва рамене и крещи: „Лоро, защо направи тъй, Лоро?” Умирайки, тя му казва: „Защото много те обичах.” Това са последните й думи.

Подготви Исак ГОЗЕС