Людмила Чешмеджиева - знаково име в родната оперета и кино, навърши 85. Обкръжена с любов от страна на близките си, дамата се чувства добре. С болка и съчувствие тя изпрати в последния й път колегата си - оперетната звезда Теодора Георгиева.
“Това е животът, мъчно ми е за Теодора, до последно се чувахме”, сподели Людмила Чешмеджиева пред “Над 55”. И въпреки тъжния повод след това тя ни даде кратко интервю.
- Госпожо Чешмеджиева, какво бе за вас филмът “А бяхме млади”?
- Гледам ли го, изпитвам същото вълнение, което ме бе завладяло, когато го видях за първи път. Дължа изключително много на неговите създатели - сценаристът Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова. Всъщност “А бяхме млади” ме направи популярна.
Театърът си е театър, но актьорът става разпознаваем за широката публика чрез екрана
Аз играя сакатата девойка Цвета, затворена у дома на инвалидна количка, която се занимава с фотография. Големият актьор Димитър Буйнозов беше великолепен в ролята на Димо, Румяна Карабелова, която не се разви по-късно като артистка, бе Веска. Георги Георгиев-Гец, Емилия Радева, Анани Явашев застъпваха другите персонажи. Сюжетът се върти около влюбена двойка, която членува в ремсова група. Заради идеите на революцията младите хора са изправени пред избора да загинат или да предадат другарите си.
Първата акция на Димо и Веска е неуспешна. По невнимание Димо проваля и втората. Ръководителят на групата Младен едва се спасява от полицейска засада. Подозират Димо като предател и го изолират. Само Веска, която го обича, вярва в него. Двамата са арестувани. Доносникът е Славчо. При очната ставка запалват ръцете на Димо като факли.
Тази сцена е изключително силна и въздействаща. Буйнозов играеше великолепно. “А бяхме млади” получи златен медал от Международния кинофестивал в Москва, бе отличен и на фестивала в колумбийския град Картахена. На кинофестивала във Варна през 1961 г. първа награда за операторска работа бе присъдена на Васил Холиолчев, а за женска роля - на мен.
Със съпруга си Петър Гюров
- След тази успешна роля се снимате в “Деца играят вън”, “Войната на таралежите”, “Крадецът на праскови”, “Баш майсторът на море” и “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.
- Филмът на режисьора Стефан Командарев “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” ме срещна с големия актьор Мики Манойлович, с когото в лентата сме съпрузи. С него беше удоволствие да се работи.
Ролята на баба Сладка, загрижена за цялото семейство и най-вече за внучето си, много ми допадна
Чудесно се представиха Христо Мутафчиев и Ани Пападопуло, които играят семейна двойка, избягала на Запад с малкия си син. С Мики Манойлович се разбирахме чудесно, той е актьор от голям мащаб. Филмът участва в 70 фестивала и получи много международни награди. Беше номинирани за “Оскар” за чуждоезичен филм. Възторжено го посрещна публиката не само в България, но и във Франция
- Съпругът ви Петър Гюров беше един от стълбовете на Театър “Българска армия”. Паметно остава и участието му във филма на Хуан Антонио Бардем “Предупреждението”.
- Да, през 1982-ра на екран излезе “Предупреждението”, където съпругът ми изигра ролята на Георги Димитров. Министърът на културата по онова време Георги Йорданов и Стоян Михайлов бяха уредили точно Бардем да се заеме с продукцията. Филмът имаше голям успех.
- Разкошно семейство бяхте с Петър Гюров!
- Двама актьори под един покрив, всеки със своята кариера. Имаме две деца - Ивайло и Милена.
Сега, когато Петър вече го няма, те са голямата ми гордост
Петър си отиде от белия свят на 1 декември 2010-а. Ден след смъртта му дъщеря ни, Милена, имаше концерт. Не си позволи да го отложи. Така са възпитани децата на артистите.
С екипа на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“
- Милена също има артистични изяви.
- Да, тя е част от вокалния състав “Белла воче”, който все повече се утвърждава в музикалния живот на страната.
Щрихи към биографията♦ Людмила Чешмеджиева е родена през 1941 г. в село Марийно, което по-късно става квартал на Димитровград. Когато е на 2 години, семейството й се мести в Перник. Докато е в гимназията, пее в хора на училището, играе балет и художествена гимнастика. В Музикалната академия е приета на първо място още при първото си явяване. Завършва пеене при професор Христо Бръмбаров през 1962-ра и две години след това майсторски клас. В Музикалния театър я привлича големият режисьор Светозар Донев. Дебютира в “Момичето, което обичах”. През годините участва в десетки постановки на оперетата, но редом с това се снима и във филми. Като студентка играе в “А бяхме млади” - лента, която вълнува и днес с художественото майсторство и присъствието на големи актьори. ♦ Има един брак - с големия актьор Петър Гюров, за съжаление, вече покойник. Децата й - Ивайло и Милена, са винаги край нея |
Мария НИКОЛОВА
