Мария Янакиева навръх рождения си ден: Дай Боже всеки да отгледа като моята челяд

Едва ли има нужда да представяме пред читателите на “Над 55” телевизионната говорителка Мария Янакиева, още повече че тя ни е гостували и друг път. Съхранила паметта и здравето си, продължава да разказва и днес любопитни истории. 

Празнуваме рождения й ден в дома й в компанията на близката й приятелка, стилистката Йорданка Георгиева. На масата - от пиле мляко. 

- Госпожо Янакиева, честит рожден ден! Как се чувствате на празника?

- Много задушевно, на маса с приятели у дома. Госпожа Йорданка Георгиева, която е мой личен коафьор, ме почете, чудесни цветя ми донесе. Малко преди датата дадох голямо интервю на Георги Любенов в БНТ. Това ме върна към най-хубавите години от живота ми. 

- Все още ли ви разпознават по гласа, където и да сте?

- Да. 

С този даден от Бога глас съм щастлива

Още млада ми обещаваха успех в пеенето като мецосопран. 

- Вие обаче тръгнахте по друг път?

- В младежките ми години имаше призив да се трудим в производството. Трудно беше, мама се чудеше как ще ида в производството, дребничка и малка. Беше против. Въпреки това отидох с татко в завод “Ернст Телман”, в администрацията. Трудно издържах целия работен ден. Поканиха ме в радиоуредбата. Правех всекидневни предавания, четях уводната статия на “Работническо дело”. Правех и литературни предавания. Харесаха гласа ми. Един от техниците тогава ме посъветва да се явя на конкурс в радиото, имала съм прекрасен глас. Партийната секретарка дойде и каза - Мария, решили сме да идеш на конкурс в радиото. 

Явиха се 3 хиляди кандидати за няколко места. Спечелих, макар че бях най-младата, нямах 20 години.

- А кога се влюбихте?

- По-късно стана. Веселин ме плени с интелигентност и с външен вид. Реши да ме представи на родителите си. Заведе ме у тях. 

Бъдещият ми свекър при първата среща ми целуна ръка

Той беше професор в духовната академия. И възкликна: “Най-после да доведеш свястно и хубаво момиче!”. Изумях, но запазих самообладание и не подложих Веско на разпит. Важното бе, че свекърът и свекървата ме харесаха. Бракът ни се оказа щастлив и траен. Съпругът ми пееше в хор “Гусла”, колектив, който оцеля през годините и празнува един век! С удоволствие присъствах на концертите, имах честта дълги години да ги конферирам. Роди ни се дъщеря, Илияна. 

- Веско беше ли ревнив?

- Не. Запазих фамилното си име Янакиева, той не възрази. Илияна завърши икономика, омъжи се за Александър, синът на големия бас Стефан Еленков. Дъщеря ми ни роди две внучета, Стефи и Мартин. Как им се радвахме! Стефи има две момиченца и момче. Това е моето богатство! Мартин - две момиченца. 

- Днес сте щастлива баба и прабаба!

- Както се казва, дай Боже всеки да отгледа като моята челяд. 

- И две мили животинки се въртят в дома ви?

- Много обичам домашни любимци. Котките са Елиана и Белчо. Много са гальовни.

- Нека ви върна към телевизията. Вашите партньори в БНТ бяха все изявени личности.

- Там се събрахме през 1971-ва с Георги Ламбрев, Никола Филипов, Даниел Илиев, Люси Няголова, Веселина Александрова. 

Бях в отдел “Информация”. Четях новините пред микрофона. Наблюдаваха ни изкъсо. За всеки нелогичен текст следваше забележка. 

- С добро ли си спомняте за Иван Славков?

- Отиваш при него с молба. Ако може да услужи, казва да. Ако не може, съветва: “Ще отидеш при еди-кой си от мое име да ти свърши работа”. 

Когато почина, във фоайето не сложиха дори портрета му, за да оставим цвете 

С колегите си в БНТ 

- Внасяха ли ви често новини по време на ефир?

- През юли 1982 г. ми внесоха телеграмата от Леонид Брежнев до Тодор Живков по повод смъртта на дъщеря му Людмила. Помня първото изречение от текста: “Скъпи ми Тодоре, ние с теб сме преживели много неща, ще преживеем и това...”. Прочетох точно всичко, вече имах опит. 

- Асен Агов ви уволни от телевизията.

- С телеграми през 1992 г. 

Грехът ни беше, че сме работили по времето на Тодор Живков

Поискахме среща с Агов. Дойде, червен като рак от неудобство. Обясни, че се налага да вземе други хора, които ние ще обучаваме. Георги Ламбрев преживя тежко раздялата с телевизията. Заболя и си отиде. Мария Тролева също, хвана рак на гърдата и почина. 

- Вярно ли е, че Лили Иванова е искала да има парфюм на нейно име?

- Беше отдавна. Известният доктор Борислав Кирчев ни беше близък, имаше офиси във Франция и България. Лили му сподели желанието си. Не зная какво са се договаряли двамата, но ми се струва, че парфюм “Лили Иванова” не излезе на пазара. С Лили се уважавахме открай време. Срещнахме се и в Москва, където я обожаваха. По цял ден тя не слагаше троха в уста. Чак след концерта поръчва печено пиле в ресторанта на хотела.

- Виждахте ли се с нея и в София?

- Случи се пред Шесто студио в БНТ. Поздравих я и й припомних за московските срещи. “О, Марийче, как да не помня, ти дори ми подари една кукличка, имам я и още си я пазя!”, отвърна тя. Какво внимание, пази малкия сувенир от мен! 

Веднъж записваше нещо в БНТ, а аз се готвех за новините. Лили влезе и каза: “Мери, сега аз ще те среша”. Вдигна ми нагоре косата, но по едно време нейните хора я отведоха. “Марийче, нали няма да излезеш на екран с тази прическа?”, попита гримьорката. Успокоих я и се оставих в нейните ръце. 

- Спомнете си някои московски приятелства. 

- Десетки студенти в московския Висш институт за театрално и киноизкуство са идвали и у нас. Бяхме много близки с Чавдар Джуров, синът на генерал Добри Джуров. Хубаво момче, учеше в Москва. По онова време мобилни телефони нямаше - за да говориш с България, отиваш в пощата и ти определят час. Когато Чавдар говореше с баща си, стоеше прав. 

- Как се решихте да оставите едногодишно бебе и да заминете за Москва?

- Татко се наложи, мама пое детето. “Мария, Москва ще отвори пред теб голямата култура, тръгвайте с Веско, ще гледаме внучката!”. Беше мъдър родител. 

- Ходехте ли на спектакли в Болшой театър?

- Да. Чрез посолството вземахме билети. Имахме и привилегията да си поръчваме храна. Братът на Веско дойде и му показахме красивия град. Обитавахме неголям апартамент. На вратата на сградата - портиер, знае кой влиза и кой излиза. Политически издевателства нямаше. 

- Запознахте ли се с руски артисти?

- Познавах се добре с Йосиф Кобзон, един разкошен глас. Бях в комисия за подбор на кандидатите за конкурса за млади оперни певци в София. 

- Като се прибрахте в София, сигурно ви гледаха със завист в телевизията?

- Мисля, че нямаше завист. Времената бяха други. Колегите в медията много се обичахме. 

- И накрая нека ви попитам - хубав ли е животът на 80 плюс?

- Не си крия възрастта. Радвам се на живота. Хубав е, когато не си сам. Съпругът ми почина, но около мен има много хора. Благодарна съм на Бога за всичко, което ми даде. 

Ели КИРЧЕВА