Мая Нешкова: Дойде времето, за което съм мечтала
Трябва да попиташ сърцето си какво искаш, да решиш, че това искаш и да му се отдадеш, категорична е певицата
- Онова време ми даде възможността да се изуча и формирам като личност, да пробия в кариерата си. Беше време, в което всичко си беше наред. Ако гледаме нещата само от страната на моята професия, имаше стройна система и артистът беше на почит, с всички необходими условия да твори. Имаше Концертна дирекция, имаше щастливи и финансово стабилни хора, които работеха и можеха да си позволят почивки и културни мероприятия всяка седмица. По радиата и телевизиите звучеше българска музика. Вярно е, имаше цензура, но тя беше градивна. Един поглед назад - най-хубавите песни са родени през тези години. Сега отвсякъде звучи американска или българска пошла музика, езикът е цветущ, а хаосът - пълен... Пълно е и с електронни медии, които не знаят защо съществуват, и духовността запада главоломно... Но за един творец времето дава и предизвикателства...
- Как разбрахте, че именно музиката и пеенето ще са вашето призвание в живота? И какво точно е мястото на нотите в него?
- Мисля, че съм се родила с тази ясна мисъл. Никога не съм се двоумяла каква искам да бъда. Израснах в музикално семейство и според мен всичко е закономерно. Допреди да родя децата си, музиката беше сто процента от живота ми, след това обаче нещата се промениха. Сега вървим заедно, дъщерите ми Йоана и Весела учат музика, пътуват заедно с мен по концерти и мисля, че е дошло времето, за което съм мечтала... (Усмихва се.)
- Сред албумите ви и хитовете в тях бихте ли откроили само един, този, който ви е най на сърце?
- Естествено, че обичам всичките си песни, но най-любима ми е винаги най-новата, защото я преживявам, боря се за нея и искам да стигне до хората, до техните чувства и емоции.
- Вие как постигате добрата си форма?
- Научих се да се самонаблюдавам, да чувам тялото си и да не живея инертно. Намирам време за себе си, играя йога, в рейки съм, разхождам се и търся красотата, за да ми се усмихне, да й се усмихна и аз (усмихва се).
- И до днес продължавате с концертите си. Остава ли ви въобще време за личен живот, време за семейството, приятелите ви...?
- Слава на Бога, отново пътувам по концерти, а при добра организация остава време за всичко. Със съпруга ми (композиторът Кирил Икономов, б. а.) сме толкова години заедно, че вече ми звучи нереално (смее се). Както се знае, имам и две прекрасни дъщери - близначки са, които, както вече ви споменах, редовно пътуват с мен. Дай Боже някой ден да се радвам и на внуци... (Усмихва се.)
- Един от големите ви хитове е “Честит рожден ден”. Само след броени дни, на 1 май, ще отпразнувате 59 лета. Хич не ви отиват, но все пак, има ли нещо в досегашния ви живот, което бихте искали да промените?
- Изключително съм щастлива от дългогодишния живот на тази песен. С Кирил вложихме сърцата си в създаването й, хората го усетиха и тя стана евъргрийн. Тя звучи и на нашите рождени дни. Едва ли бих могла да променя нещо назад, но за това са равносметките, нали така? (Усмихва се.) Да се върнеш назад, да оцениш нещата и ти самият да се промениш. Мисля, че това е смисълът на грешките.
- Какво ви даде, ала и какво си взе времето?
- Като на всеки човек - дава ни възможности, в един момент ни напомня, че те са в определено пространство и че трябва всеки миг да е пълноценно изживян.
- Казват, че формулата на успеха е една, независимо с какво се занимаваш. Вашата каква е?
- Сигурно са прави. Първо трябва да попиташ сърцето си какво искаш, да решиш, че това искаш и да му се отдадеш. Ако си направил правилната преценка, си успешен и щастлив. Затова са и близките хора, семейството и приятелите - да те подкрепят, когато и те са убедени, че вървиш по правилния път.
- Изхождайки от друг ваш хит, как да убедим материалистите, че “Щастие с пари не се купува”?
- Ами... има и друга максима - че се купува, но с много пари (смее се). Да, парите са хубаво нещо, когато са достатъчно и, разбира се, когато са насочени в точната и правилна посока.
Демокрацията обаче ги слага на първо място и обезценява човека... А не знам да има на този свят човек, получил щастието си само от пари. Нещата са комплексни. И както е казал Айнщайн: “всичко е относително”. Ако си гладен и нямаш пари, те са най-важното. Ако изкарваш средствата си за нормален живот, си спокоен и търсиш духовно развитие.
- Какво ви е достатъчно, госпожо Нешкова?
- Да е добре семейството ми, да сме здрави всички, да мога да пея, да се срещам с публиката си, да пътувам... Все обикновени, чисто човешки неща.
- Ако приемем, че всеки има някаква мисия в живота, то каква е вашата?
- Мисля, че моята е да докосвам хората чрез песните си.
- За какво най-често молите Господ Бог?
- За здраве. Когато всички около мен са здрави, и аз самата, инстинктите ми са спокойни и мога да мисля за много други неща.
- Обръщайки поглед назад, чувствате ли се един наистина преуспял човек?
- Да ви кажа и да, и - не. Защо ли? Ами защото винаги искам повече от себе си, а и защото мисля, че ми предстоят още и още хубави неща.
- Целият редакционен екип на вестника ви ги желаем чистосърдечно, госпожо Нешкова! Пожелайте и вие нещо, моля ви, на хилядите ни верни читатели!
- Благодаря ви! На всичките ви читатели желая здраве, вдъхновение, защото животът е красив и трябва да се живее с вдъхновение. Не се отчайвайте от предателства и раздели, защото когато Господ Бог затваря една врата, отваря друга! Доверете Му се и очаквайте щастието да влезе в живота ви, посрещнете го с отворени обятия и срещнете най-добрите и родени за вас хора! Желая ви го от все сърце!
Бездетни семейства търсят спасение в църквата на Мая Нешкова и Кирил Икономов
Иво АНГЕЛОВ
Последвайте ни
0 Коментара: