Моню Монев е роден на 6 юни 1974 г. в Бургас - градът, който ще остане негов ориентир и невидима нишка през целия му живот. Морето, соленият въздух и миризмата на южни улици оставят първите отпечатъци върху характера му - свободолюбив, любопитен, с леко озъбена усмивка, която ще съпътства всички негови сцени и животи на екрана.
Родителите му не са артисти, но в дома им музиката има свое място - и не случайно Монев поема по този път още като дете. Пианото е първата му страст. “Вкъщи имахме едно старо пиано, може би повече за украса, но на мен ми беше като откритие”, споделя той години по-късно.
Малките му пръсти се пързалят по клавишите, а родителите му гледат с гордост и леко учудване как малкият сякаш живее в ритъма на собствената си музика. “Бях едно злоядо дете, свирещо на пиано, а сега съм актьор, изгубен в ролите. Често питат мои приятели: “Абе, той в живота такъв ли е?” - казва Моню. И добавя с усмивка:
Не знаят, че съм много слънчев човек. Обичам да се шегувам, обичам самоиронията
Бъдещият актьор учи в НУМСИ “Панчо Владигеров”, а пътят му към сцената не е пряк - след музиката идва рязък завой към техникума по механоелектротехника, където се учи на точност и дисциплина. Както сам с усмивка на изненада описва: “Бях добър в електрониката и електротехниката, но никога не съм мислил да стана професионален електротехник. Просто ми харесваше да разбивам нещата и да ги сглобявам обратно”. В този период Монев открива и скейтборда. Свободното време, което училището му предоставя, той запълва със скорости, падания и смях с приятели.
Въпреки тези разнообразни интереси в душата му винаги има едно неизменно желание - сцената. В 8-9 клас той вече е душата на компанията и хората около него му казват: “Ти си за ВИТИЗ”. Но вътрешната му борба е реална: ще го приемат ли? Дали ще стане актьор? Има моменти на колебание, моменти на съмнение, но и мигове на яснота, когато усеща, че тук е неговото място.
Следвайки този път на откриване, Монев влиза във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Крикор Азарян с асистент Тодор Колев. Там се оформя неговият сценичен дух. “Най-много съм научил от професор Азарян - толкова уроци за живота за кратко време, трябва да си магьосник, за да го направиш”, споделя той. Проблясъкът идва във втори курс - откъс от Чехов го прави уверен, а коментарът на Азарян - “Чудесен образ, продължавайте нататък!”, остава като спомен за цял живот.
Една от сцените, която още е жива в паметта му, е от студентските години. “Бях притеснен до смърт, защото трябваше да играя сцена с колега, който непрекъснато ме провокираше с импровизации. Но накрая се получи перфектно - всички се смяха, а Азарян просто ме погледна и каза: “Моню, ти откри магията”. Този момент го научил, че сцената не е само изпитание, а пространство за откриване
В първата си година във ВИТИЗ Монев се оказва на открита сцена пред случайна публика. Докато всички се тревожат за точността на текста, той импровизира малки шеги - хората се смеят, а преподавателите са изумени. “Тогава разбрах, че сцената не е само за рецитиране, а за жив контакт. Това ми даде увереност за целия живот”.
След дипломирането си през 1997 г. Монев става част от трупата на Театър “Българска армия”. Това е поколението на Азарян - актьори, които мислят сцената, не просто я играят. Монев описва работата си като едновременно интелектуално и физическо преживяване, където всеки жест има значение: “Обичам да жестикулирам, когато говоря, и това ми помага. Прави ме темпераментен, какъвто съм”.
Телевизионната сцена носи друг вид признание. Големият пробив идва с “Дървото на живота”, а широката публика го запомня като доцент Мазов в “Откраднат живот”. Контрастът между театър и телевизия е осезаем: театърът - дълбочина и живо преживяване; телевизията - популярност и масово въздействие. “В живота аз не съм доцент Мазов, единствено извадих черти от моя характер, които искам да потисна, и чрез неговия образ ги преувеличих и извадих наяве”, обяснява той.
Монев разказва как една сцена от “Откраднат живот”, в която персонажът му реагира агресивно, се оказала трудна - той добавил малка шега, която смекчила напрежението, и дори колегите започнали да се смеят. От “Дървото на живота” си спомня първата реакция на широката публика: “След премиерата дойде човек и ми каза:
“Вие ли сте този, който обичам да мразя?” - и това беше най-хубавият комплимент, който съм получавал
Киното е друг, по-ограничен, но съществен канал за изява. Монев не е типично филмово лице; той е по-скоро сценичен тип, който носи театралната дисциплина и вниманието към детайла.
“Цивилният” живот на Монев е почти толкова интересен, колкото и сценичният му път. Той е съосновател на телекомуникационна компания, развива бизнес и в ресторантьорството. “В актьорството няма пари - затова търся друг път”, казва той. В бизнеса Монев използва театрални техники за мотивация на служители: “Казвам им: “Представете си, че сте на сцена. Всеки жест има значение”. Така хората започват да обръщат внимание на детайлите, които иначе пропускат”.
Характерът на Моню Монев е комбинация от хумор, самоирония и прагматизъм. Малките детайли правят образа му жив - участието в “Като две капки вода”, воденето на “Бургас и морето” и постоянната връзка с родния град, морето и музиката.
Любовта и семейството са централни в живота му: “Жената до мен е неразривна част от моя живот. Имам любима и семейство. Никога не съм бил самотен и в живота ми винаги е имало някого”. Веднъж споделя, че любимата му е тази, която може да му се смее дори когато самият той се препъва или прави глупави шеги
Моню Монев е човекът, който може да стои разкрачен между два свята - този на сцената и този на ежедневието. “Най-удобно и щастлив съм, когато съм разкрачен между двете. Когато бях изпълнителен директор на фирмата, направих страхотни роли в театъра. Това бяха едни от най-щастливите ми моменти.”
Актьорът от малък се е движил между различни интереси - музика, електроника, скейтборд, а накрая театър. Всяко от тези занимания оставя отпечатък: пианото го научава на дисциплина и усещане за ритъм; електротехниката - на логика и точност; театърът - на емоция и човешка чувствителност.
“Четири години съм наблюдавал Тодор Колев - жестовете му, паузите, движенията на ръцете - и когато дойде моментът да го пресъздам в “Като две капки вода”, всичко беше там. Хората си мислят, че е имитация, но за мен беше поклон и урок по внимание.
Моню обожава любимите сутрешни ритуали - кафе, радио, разходка с кучето. Често хората мислят, че артистът живее само в светлината на прожекторите. Истината е, че най-ярката светлина е тази, която се включва в кухнята, когато приготвяш закуската на семейството си, усмихва се той.
Монев умее да съхранява приятелствата си дълго време. “Имам приятели от училище, от студентските години, от сцената. Те ме познават такъв, какъвто съм, без маска. Това е рядкост, но е безценно.”
Философията на актьора е проста, но дълбока: да действаш по свой начин, без да се отказваш от себе си.
Монев е преди всичко човек, който живее със сетивата си на макс, с внимание към детайла, но и със способност да се отдръпне и да се усмихне. Дори когато играе отрицателни герои, той знае, че не трябва да губи себе си, а да отразява света, в който живее, и хората около него.
За Моню Монев светът е едновременно сцена и дом, аплодисменти и тихи моменти, рискове и уют. И може би именно в това е неговата магия: той не дели живота на роли и реалност, а ги смесва в една пълнокръвна картина на ежедневието, изпълнена с любов, смях и внимание.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
