Надя Тодорова се влюбва в кабината на камион
Голямата актриса е тютюноработничка в първата си роля в театъра
Надя след конкурс печели място в театралната трупа на града. Полага клетва: „Да бъдем верни на театъра докрай.“ Това става против волята на баща й, който е върл противник на идеята дъщеря му да става актриса . Първата й роля е на сцената в Асеновград като тютюноработничка. Бори се за правата на колегите си. След представлението този, който най-много се противи дъщеря му да става карагьозчийка, я благославя. Няма и как да бъде иначе. Бащата, Тодор, е човекът, докарал киното в Асеновград. Той е собственикът на първия киносалон в града. Напуска София заради това авангардно дело. Благодарение на него дъщеря му гледа всичките филми в града, които идват, дори и забранените.
Един от най-интересните епизоди от живота на Надя е нейната женитба. Тя има дружба с едно момче, което работи в новостроящата се електроцентрала в Асеновград. Двамата вече са се уговорили след турнето на театъра из Родопите да се съберат в електроцентралата в „Бели извор”, край Кърджали. Там е командирован любимият. Следващата стъпка е да се оженят за изненада на всички останали.
По пътя обаче театралната кола се поврежда. Има и свлачище. Пътят е затворен. Качват се на един камион, за да се приберат в Асеновград. Шофьорът Никола е симпатичен и внимателен, на раздяла пита кога ще се видят пак. Още на другия ден електротехникът идва и вдига скандал за това, че годеницата му не е дошла, както е обещала. Не иска да чува никакви обяснения. Така Никола, шофьорът, я спечелва завинаги. Надя среща човека, за когото е благодарна на съдбата до гроб.
Пътищата на актьора никога не свършват. Нито до един град, нито до една сцена. Гастролират в Сливенския театър заедно с Виолета Бахчеванова в пиесата „Щастие“ от Орлин Василев. Надя играе богата клиентка. По някое време вдига ръката си досущ като фюрера: „Хайл Хитлер“. В залата е Тодор Живков. Всички онемяват. Изведнъж се чува веселият смях на Първия, след него и на публиката. Накрая Живков я поздравява: Много смешно играеш, браво!
Пак в Сливен, в пиесата „Тази малка земя“ на Георги Джагаров играе чистачка. Няма нито една дума. Влиза на сцената само да почисти пепелниците, да избърше праха и да смени водата на седналите на масата в хотелската стая инженери. Но в мига, в който я види, публиката се вълнува, показва й, че я харесва и оценява това, което прави. Актьорът е длъжен да играе и роля без думи...
Киното е друго нещо. Надя Тодорова, която след това ще изиграе десетки роли, излиза за първи път пред камерата доста уплашена. Поканил я е Иван Андонов във филма си „Трудна любов“. Него тя счита за кръстник в киното, а той нея за своя професионален талисман. Играе във всичките му филми. „Имам една малка роля за теб, ще тръгнеш ли, пита по телефона?” И Надя тръгва. От любимия Асеновград, който никога не напуща.
И още една странна и малко тъжна история. В Пазарджик решават да й правят юбилей. За тържествената вечер е избрана пиесата „Вампир“ от Антон Страшимиров. След края на представлението следват цветя, топли думи и една поздравителна телеграма от министъра на културата Георги Йорданов: „До ЗАСЛУЖИЛАТА АРТИСТКА Надя Тодорова с много признание и пожелание за още творчески успехи.“ Това е голяма изненада. Всеки иска да бъде оценен трудът му и да бъде признат. Заслужил артист, каква радост.
Оказва се обаче, че такова нещо няма. Станала е грешка, направила я секретарката на министъра, за което е уволнена. Заслужилата артистка е друга, световно неизвестна. За Надя остава огорчението и извиненията, които обаче не топлят душата.
В последните години от живота си Надежда Тодорова заминава при дъщеря си Антоанета, художничка в Прага.
На летището тя е в инвалидна количка. Когато си подава паспорта, младите момичета се усмихват и пожелават приятно пътуване: „Никога няма да ви забравим с онова ...“ роднина-милиционер- роднина-милиционер, шегуват се те, а актрисата заплаква. И тогава младежът, който води количката към самолета, казва: „А, госпожо Тодорова, вие, която разсмивахте цяла България, няма да плачете”!
„Млади момко, и смешните артисти плачат”, отвърнала жената, която всички ще запомним като „Голямата актриса на малките роли“.
Георги Мамалев: Сега няма такива актьори
С Георги Ресев бяха страхотен тандем в киното, той беше като Надя, правеше ярки и запомнящи се типажи - сега актьори като тях двамата много трудно ще се появят, липсата им се усеща. Личеше си, че в някои филмови сценарии са вмъкнати роли специално за Надя Тодорова. Били малки. Няма значение, това винаги е голямо постижение за една актриса.
Исак ГОЗЕС
Последвайте ни
0 Коментара: