Двамата вървят ръка за ръка и в професията, и в бита. Талантливи, трудолюбиви и скромни, отдали сърцето си на музиката. Божидар и Елена Илиеви са добре познати имена сред любителите на фолклора. Коренът им е от Нови Искър, от рода на Багьовците. Божидар е на 58. Трудовата му биография е богата.
Завършил е агрономическо образование със специалност полевъден техник. Времето било такова, търсели се кадри за селското стопанство. Като млад искал да се занимава с компютри, но се подчинил на родителската воля. Баща му бил работник с много рационализации в “Енергоремонт”, награден с ордени и медали. Майка му си вадела хляба като кранистка в “Кремиковци”, в комбината станала управител на гориво-смазочните материали на бензиностанциите.
Легендарно име в рода му е прадядо му Илия, който свирел на кавал
Божидар не помни стария кавалджия, слушал е само разказите за него.
Като млад пеел и свирел, често се събирали с приятели. С китарата и акордеона бил душата на компаниите. Млад се оженил, родила му се щерка, Елена. Но както често се случва в живота, със съпругата му се разделили. Божидар не я упреква, защото е добър по душа.
Сам си отгледал дъщерята и направил всичко възможно да й даде добро образование
Здраво и щастливо раснало момичето под бащината грижа. Отлична ученичка, хвалена в училище. Завършила основното си образование в 171-во училище в квартал Кумарица в Нови Искър, средното - в 74-то училище “Гоце Делчев” в квартал Връбница. В Югозападния университет в Благоевград Елена следва изпълнителско изкуство с разширено обучение по народно пеене. Фолклорът я влече, но още не е наясно, че ще стане и певица, и преподавателка. После продължава да учи. Завършва специалността “Читалищно дело” в Библиотекарския институт и магистратура по музикална педагогика в Софийския университет.
- Елена, кога за първи път излязохте на сцена?
- Случи се в Нови Искър. Участвах в местния състав за народно пеене “Зорница”. Имахме концерт в читалище “Отец Паисий” в квартал Славовци. Татяна Великова ръководеше състава, тя е моята първа учителка по народно пеене. Вече като студентка започнах да пея сама. Голям страх беше! После тръгнах по конкурси и фестивали из цяла България.
- Как се отърсихте от страха?
- Признавам си, и днес, преди всяко участие, продължавам да се вълнувам. То е съвсем естествено. Сега съм солистка, пея в дует и с баща ми. Основах школа по пеене “Славовчанче” към читалище “Съзнание -1919” в жк “Надежда”.
- Били ли сте на гастроли и в чужбина?
- Да. В Италия, Македония, Турция, Гърция. Приемаха ни с радост, аплодираха ни. Най-вълнуващи бяха срещите ни с българи, които живеят в тези страни. В Бодрум бяхме на голям фестивал. Там има много наши сънародници, които са се преселили в Турция. Изявата ни беше на голям площад.
Татко запя “Девойко, мари хубава” и площадът гръмна
Гордост изпълни сърцата ни. Двамата аха да се разплачем от вълнение. Незабравимо преживяване беше.
- Вярно ли е, че ваша песен се изучава в четвърти клас в общообразователните училища?
- Да, включена е в учебниците по музика. Песента се казва “Китка дума”. Тя е първата народна песен, която научих. Дълго време беше моя визитна картичка. Включих я в първия ми самостоятелен албум, който носи нейното име. Ученичките ми, дори най-мъничките, я изучават и искат да я пеят на сцена. Ей такива, малки дечица, очичките им светят. Казват: “Госпожо, хайде да научим “Китка дума”. Песента не е лесна. Включена е в учебника като пример за неравноделните тактове, за Дайчово и Самоковско хоро. Предстои да я разуча с най-малките в моята школа, но след Нова година.
- Репетирате в много хубава зала в столичния квартал “Толстой”?
- Разполагаме с чудесни условия за работа. Тук творим магията, наречена фолклор. Школата ми се казва “Славовчанче” и е към читалище “Съзнание 1919” в квартал “Надежда”. Залата е клуб за народни танци “Мойто либе”. Ръка за ръка с хореографите създаваме нещо красиво и истинско. Школата ни е без възрастови ограничения.
Имам 4-годишни ученички и дами над 60, които пеят
Обучавам и деца със специални потребности. Аутистите се чувстват много добре, при танцьорите обучават детенце с Даун, много ритмично и талантливо. Знаете ли, фолклорът обединява хората, лекува душите и сърцата. Не е случайно, че има предмет музикотерапия. Хореографката Анета Вълканова работи чудесно и с възрастни, и с деца. Ние двете с Анета сме си ученички една на друга - аз танцувам при нея, тя пее при мен.
- Носиите ви са много красиви!
- Синята е от женския певчески хор “София” в квартал “Младост”, пяла съм там. Имам разкошни носии, автентични, над 100-годишни. Трънска, две свиленградски, подарък от Светла Табакова и баба Данче от Хасково, наши семейни приятели. Имам една типична славовчанска, подарък е от леля Зоя, била е на майка й, баба Зана. Леля Зоя ни е почти съседка в Нови Искър. Дари ми носията с обич. Държа много на облеклото, с което излизам пред публика. Фолклорът не е само песни и танци, той е изконна българска ценност, която трябва да се поддържа. Много е важно артистът да изглежда добре и да грабва очите на публиката.
- Получихте награда от фондация “Пазители на традициите”.
- През лятото пътувахме за едно участие с децата в Казичене. Обадиха ми се от фондация “Пазители на традициите” с председател Пеньо Иванов да ми кажат, че съм номинирана. Спечелих наградата на публиката. Щастлива съм от оценката. Никога не съм се вземала много насериозно. Вече бях на 20, когато станах професионална певица.
Не съм болезнено амбициозна. Всичко оставям на времето, не правя големи планове. Фолклорът бе за мен хоби, което се превърна в любима професия. Важното е да сме живи и здрави.
- Любопитното при вас е, че изпълнявате авторски песни на вашия баща.
- Аранжиментите ги правят Костадин Генчев и Иван Йосифов. Новата ни авторска песен е за кавалджиите и е посветена на дядо Илия, прадядото на татко. Надявам се песента да стане готова догодина. Тогава ще празнуваме годишнина на читалището в Нови Искър.
Повечето песни на татко са по действителни случаи. Например “Стояновата невеста” разказва за жена, отишла на нивата, където ражда детето си. Оставя малкото на сянка и продължава да жъне. Така е било някога. “Славовските моми” пък разказва за враждата между селата Славовци и Кумарица. Момчетата се биели за момичета, не можело от едното село да идеш в другото, че ще те набият. Славовските моми са хубави, а кумаришките грозни, славовските момци са напети, ония другите - проклети! Много хумор има в песните на татко. Песента за Ганка поспаланка е весела. Отишла Ганка на седянка, пък заспала, проспала си седянката.
- Елена, има ли любим човек до вас?
- Най-любимите на тоя свят за мен са баща ми и фолклорът. Моят татко е голямата ми опора във всичко. Вероятно човекът, който ще грабне сърцето ми, ще прилича на него. Знаете ли, той е образец на преданост. Обичам да готвя, да шетам из кухнята, но кулинарят у дома е татко. Всичко му се получава - мусака, зеленчукови супи, ястия с месо и ориз, едни специалитети с пушено сирене. Често импровизира в кухнята и с картофи и ориз, любима ми е рецептата с месо с няколко вида сирена, топено и пушено. Майстор е на пиците.
- Щастлив тандем на баща и дъщеря!
- Татко ми е давал стимул дори в най-трудните моменти в живота ми. Той ме научи на всичко. Имаме една обща песен, “Девойко мари, хубава”, тя е известна. Аз пея, а татко записа ручилото на гайдата. Стана много хубаво. Много я обичаме и двамата.
Ели КИРЧЕВА
