Мина много време. Вече малцина си спомнят филма „Трампа”. Там имаше такава сцена: Актьорът Илия Добрев, в ролята на председател на жури, крещи: Това момиче крие истински талант... Защото пише истински. Защото пише открито. Защото пише това, което й иде отвътре... Въпросното момиче е в препълнената с ученици зала. Не е от наградените. Не е от обичаните. То е истинското. Филм е, но играе себе си. И стиховете са нейни. И името, което учителката изрича злобно: Петя, престани... Дотук с киното. Животът се оказа по-лош. На 4 декември 1979 година Петя Дубарова отлетя от света, с който имаше доста сложни отношения. Отиде си, за да остане. С многото стихове, които написа за краткото време, в което живя. И които запяха някои от най-талантливите българки. 37 години от тогава. Стиховете се рецитират, песните се пеят. „Това момиче” е по-живо отвсякога.
Петя Дубарова е родена на 20 април 1962 година в Бургас. Днес би била на 55, но не навърши осемнадесет. Сама реши съдбата си. Сама изгълта хапчетата, сама остави последното си творение: 

Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен зад стените на голяма къща. ТАЙНА.

 Въпреки многобройните опити през годините никой до днес не е успял да разкодира тези думи. Те се оказаха толкова сложни, колкото човека, който ги написа. 
Но нека се върнем към началото. Той въобще не предполага трагичния край. Петя се ражда в семейството на Мария и Стайко Дубарови, майката е учителка по литература, бащата е началник смяна в завод за радиатори. Нещо у нея обаче не е като при другите. Тя е по-различна. Има особен талант. Научава буквите на три години и започва да чете. В първи клас написва първото си стихотворение „Буря в морето”. „Септемврийче” публикува началните й стихове. А когато на дванадесет, вече е голяма, за да бъде автор в такъв детски вестник, майка й събира трупащите се листи с красиво изписани изречения и ги праща в списание „Родна реч”. Там те попадат на заместник главния редактор Григор Ленков. Той е блестящият ерудит, превел по най-прекрасен начин поемата „Евгений Онегин” от Александър Сергеевич Пушкин. Талантът й е открит. Намира я и другият й духовен и литературен наставник, бургаският бард Христо Фотев. 


С Христо Фотев

Вече никой от тези, които опознават Петя, не поставя под въпрос блестящото й поетично бъдеще. Някои проглеждат даже по-далеч. Виждат я като бъдещата Елисавета Багряна. Но има ли слънце, неизменно има и сянка. Колкото е по-голям човекът, толкова по-голяма е и тя. Талантът на Петя е като вулкана „Везувий”. Бълва всеки ден красиви стихове, но когато се съберат, подредени в красиви томчета, тя вече няма да може да им се радва. Завист и злоба я дърпат назад. Приживе за родните издателства момичето от Бургас не съществува. То така си отива без нито една книга.

Дали и това не е частица от глобалната причина, която праща Петя Дубарова в небитието. Може би, въпреки че за такива трагични събития хората са свикнали да търсят нещо по-конкретно. В интервю пред сайта „Скандално” известната певица Ваня Костова, близка приятелка на Петя, казва: „Тя беше на една средношколска бригада в бирена фабрика. През нощта, когато е била дежурна, спрял токът. Петя драснала клечка, за да види какво се случва с брояча, който брои бутилките, и какво пише на тях. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформирало от огънчето. Отговорникът, който бил на смяна, счупил брояча умишлено. Тогава й казал, че не бива да се притеснява, защото и без това за по-точно броели бутилките и на ръка.”

Повреда на социалистическата собственост - така е формулирано обвинението. Когато в един прост технически инцидент се вкара идеология, нещата стават страшни. Прибавя се и зловещото: Саботаж. Няма значение, че попадналата под ударите е талантлива отличничка. И че това се случва в елитната бургаска езикова гимназия. Учителският съвет е експедитивен. Половината му членове гласуват поведението да се намали. И на осъдените на смърт дават последна дума. Не и в случая. 

Някой се опитва да измести причината за трагедията в друга посока: Изкарва се на бял свят отминала любовна история. Днес медиите я описват така: „По време на снимките на филма „Трампа” в град Самоков една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта „Боровец”, Петя среща шведа Пер. Влюбва се и той остава първата й и единствена любов: далечния, светлия, чаровния, нежния. Докато си пишат, всичко е наред, а когато той престава, настъпва драмата. Така се говори.”

В деня, когато научава, че поведението й е намалено, Петя се затваря вкъщи. Шепата диазепам и още нещо в добавка, се оказват решението. Вечерта майка й я намира бездиханна, но още жива. В статия, публикувана от агенция „Блиц“ за следващите часове, пише:

„Момичето е в кома. Линейката закъснява. Майката стои в болничната стая на 3 срещу 4 декември, а лекарите си разказват ловни истории. Опитва се да им каже нещо, те я прогонват. На сутринта болната идва в съзнание, отваря очи, трябва да й се даде кислород, но не намират ключ за стаята, в която е апаратът. В ранното утро на 4 декември всичко свършва. Междувременно някой е успял да открадне обиците на мъртвата. Изпращат я стотици. Между тях може би и някои от тези, които са й помогнали да вземе фаталното решение.” 

Минава време. През 1980 година посмъртно излиза стихосбирката „Аз и морето”, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която са събрани цялото й творчество, писма и личният й дневник. Писателят поет Веселин Андреев пише книга за младата си колежка, а след това я последва с куршум в спепоочието. В Морската градина на Бургас е паметникът й, къщата, станала убежище на трагичното събитие, е музей. Днес Петя Дубарова е национална гордост, голям български талант, велика. Христо Фотев приживе го казва по-ясно: „Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да я погледна в очите”. 

Мрежата: Тя е кумир

Т.М.  15 Март 2009, 13:18 Petia Dybarova sigyrno e bila talantliva ychenichka . no zashto da se e saybila s prispivatelni zaradi edna tupa mashina? 

Р. С.  21 Април 2010, 11:27 И аз съм начинаеща поетеса, за мен Петя е кумир! Тя е наистина една икона на българската поезия. Още повече, че и аз съм като нея - много чувствителна, и като нея не мога да се впиша в обстановката, нямам приятели. За самоубийство ми е хрумвало, но мисля, че животът е по-добрият избор. Обичаме те, Петя!
Декември 2016, 17:21 Скапаният социализъм и комплексите на мравчиците, работещи в училището на Петя, са я погубили. Това е цяла система, която проваля животите на всеки, който не е щанцован по образец. А най-трагичното е, че днес тези създания и заразените от тях по биологична линия все още са живи, държат се по същия начин, имат същите вярвания и се кълнат в същите глупости! Почивай в мир, Петя! Човек по човек променяме света, колкото можем! 

Подготви Исак ГОЗЕС