Николай Николаев: Клоунът не е палячо, той е продавач на надежда и смях
На 18 октомври Бате Николай навърши 77 г.
"Захарно петле" продължи 13 г. и по статистика на Евровизия е най-дълго просъществувалото детско предаване в Европа
“Най-ценният партньор до мен бе Мариана Аламанчева. Тогава още нямаше видеомагнетофони и всичко се предаваше пряко в ефир. Тоест не можеш да кажеш на децата какво ще ги попиташ, а всичко ставаше директно. Аз бях добрият вълшебник, правех фокуси и вълшебства, с които провокирах децата да повярват в себе си. Веднъж попитах едно момченце, което рецитираше страхотно добре, какъв иска да стане, ако притежава вълшебната пръчка. И то непринудено рече: "Искам да стана артист като Георги Парцалев. Ама мама каза, че той е циганин". И това прозвуча в ефир пред цяла България. След три дни срещам Парцалев, а той: "Ти ми разказа играта, не знаеш колко съм ти сърдит!".
През 1990 г. c колегата си Маpин Неделчев cтават пpофеcионални клоуни - бpат му Opфи им пpави договоp c най-големия цирк в Италия - "Нандо Opфей", който yчаcтва във филма "Ла cтpада" на Фелини.
“Клоунът не е палячо, той е продавач на надежда, на смях. Палячовци са политиците
Циркът в България бе ликвидиран през 1990 г. от културния министър Елка Константинова. В Европа има три държави със 100-годишна история на цирка - Италия, България и Русия. Имахме изключителни трупи и артисти, които гастролираха по 10-15 години на най-известните манежи по света. Циркът бе доходоносно предприятие. И тази непросветена жена ликвидира цирка и в един ден уволни 350 артисти. Брат ми Орфи хвана диабет. Но имаше връзки по света, направи агенция и изнесе тези велики артисти да им се радват в чужбина”.
През 2016 г. издава книга - “Аз, клоунът”
В нея авторът разрязва и показва метастазите на прехода в различни аспекти - воюва за защита на децата, страда заради абсурдите на здравната реформа. Както казва издателят: “Това е една особена книга, може да мине за модерен автобиографичен роман, който повествува за пътешествията на една ранима душа сред ужасите на нашия живот. Съдбата на истинския актьор е винаги тъжна, затова и най-тъжните актьори са най-добри клоуни”.
Но най-вероятно делото на живота му е “Детска клиника по смехо- и психотерапия”.
Влиза в ролята на клоуна д-р Коко и със смеха и фокусите си помага на тежко болни деца в “Пирогов”
“Аз съм един щастлив човек. Преди 8 години претърпях сложна операция вследствие на раково заболяване. След като излязох от болницата, реших остатъка от живота си да посветя на болните деца на България. Тогава създадох единствената досега у нас Клиника по смехо- и психотерапия. Грижим се за пациентите в болница “Пирогов”, а те са деца от цялата страна. Резултатите са удивителни. Децата биват изписвани с 5-6 дни по-рано. Системата за лечение е създадена от мен и няма нищо общо със смешките, които правят в други болници. С моя партньор казваме, че сме клоуни-лекари, а децата започват да се смеят. Освен смешките, в лечението съм включил и водотерапия, с което уча децата да пият чиста вода”.
Но смехът може да носи и негативен заряд
“Има популярен шоумен, който се опитва да имитира саркастично политици и хора с различни професии. Този смях аз не харесвам, той е злонамерен, вреден. Има страхотна разлика в смеха и отношенията на българите. Промяната не е отпреди 20, а отпреди повече от 60 години. По-старите хора в моето село помнят как, когато някой чужд човек замръквал при тях, към него се обръщали с думата “странниче” и му предлагали дом, за да пренощува. Лошото е, че през последните 28 години всичко се обърна наопаки. Сега много хора се разсмиват например ако аз падна зимно време на леда, ако ме заболи и съм тъжен. Такива присмехулници срещам често и това е жестоката разлика между морала на хората сега и от по-старо време” - споделя актьорът пред БНР.
Подготви Кристина КОСТОВА
Последвайте ни
0 Коментара: