Българското участие на Евровизия отново разпали страстите в родната поп гилдия. България се завръща в международния песенен конкурс, а БНТ реши да избере представителя ни чрез риалити формат. Подобен модел за избор е използван и в миналото, но за съжаление не донесе очаквания успех.
Ахинора Куманова е първата българка, участвала на Евровизия. 1964-та е знаменателна за артистката. Вече с псевдонима Нора Нова, тя е избрана да представлява ФРГ на Евровизия. Песента, с която се явява, е “Колко бързо свикваме с хубавите неща”.
По време на нейното изпълнение демонстрант скача на сцената с плакат против испанския диктатор Франко
На това обстоятелство певицата отдава и класирането си на 13-о място от 16 страни, което дели с песните на Швейцария, Португалия и Югославия. Оригиналният запис на Евровизия през 1964 г. е изгубен след пожар в студията на Датската телевизия. Аудиозапис и днес може да бъде чут онлайн. След Евровизия Нора Нова участва в телевизионни предавания на италианската RAI, където изпълнява песента си “Томба Лола”. Записва я и на френски език.
Отново се развежда и се мести в Мюнхен. Там развива успешен моден бизнес. В апогея на бизнеса си държи 6 бутика, като част от тях са в луксозни хотели.
Дълбоко в сърцето си остава българка и след политическите събития от 1989-а се завръща в България
По повод предстоящата Евровизия нека се върнем към едно от последните интервюта на певицата.
- Госпожо Нора Нова, сърдите ли се някому за репресиите, на които сте били подложена?
- Имаше репресии! Може би защото бяхме заможни. Това в първите години на соца беше порок. Като че ли комунистите не обичаха хубави жени. Мен ме смятаха за зоза. Затова ме тикнаха в затвора по време на Унгарските събития. Имаше хайка в София, заловиха немалко млади хора. Спаси ме свекърва ми. Мила жена, възрастна комунистка, вечна й памет. Затова не отидох в лагер.
- Значи и сред комунистите има добри хора?
- Разбира се, че има! Има и много добри естрадни певици, които са с леви убеждения, и аз ги уважавам.
- Бихте ли разказали малко по-подробно как заминахте в чужбина? Гонена, преследвана, а изведнъж - късмет!
- Пеех с “Оптимистите”. Не зная познавате ли този оркестър, беше страхотен. Дойде комисия от Германия и един от господата ме хареса. Предложи ми да се ожени за мен, фиктивно, и да замина с него. Вече бях разведена, макар че с мъжа ми, Паскал, бяхме в прекрасни отношения. Той самият ме посъветва да тръгна с немеца. Така заминах за ГДР. Новият ми мъж бе главен счетоводител в Министерството на културата. Оказа се, че от България имало донос, че сме минали под венчило заради някаква далавера. Затова побързахме да избягаме в Западен Берлин. Местен вестник публикува нашата семейна сага и ме потърсиха от телевизията. Харесаха ме на прослушването. Влязох в тяхно шоу. И подписах договор с прилична финансова страна.
- Късметът е бил с вас?
- Да, късметлийка бях цял живот. Късметлийка бях и с мъжете около мен.
- Всъщност вие сте първата българка, изявила се на Евровизия, макар и като представителка на друга страна?
- Така беше. Мисля, че днешната Евровизия няма нищо общо с онази, нашата!
Между 1960-а и 1990-а това беше важно събитие. Много хубави песни се появиха на Евровизия. Те се превръщаха в шлагери и тръгваха из цяла Европа. След 1990-а се включиха и страните от бившия соцлагер. Още е жив споменът за хубавите зали, където пееха артистите. Беше престижно, всяка дама се явяваше в блестящ тоалет. Да ти е драго да слушаш и да гледаш.
- Какво не ви харесва сега в Евровизия?
- Някак блясъкът се загуби, започнаха да провеждат феста по стадиони или пък в големи спортни зали. Вредно е за празничната атмосфера. Не ми допадат и светлинните ефекти, които са измислени, за да засилят хубавото възприятие, но всъщност отнемат на публиката възможността да се фокусира в певеца и в песента. Не бих искала да коментирам певците, сред тях има доста гласовити момчета и момичета. Но песните определено не ми харесват, защото не са мелодични. Регламентът на конкурса изисква хубави мелодии, ама не е лесно да бъдат създадени.
- Смятате, че Евровизия трябва да бъде конкурс за шлагери?
- Да, така смятам. Има вечни шлагери, които не умират, поколенията ги знаят наизуст. А на Евровизия сега излизат песни, които аз не бих могла да ги запея
- Едно хубаво българско момиче, Поли Генова, отиде на Евровизия. Харесахте ли я?
- Момичето е гласовито и много сладко, желая му успех и занапред. Песента й не беше лоша, рефренът бе мелодичен. Мисля, че девойката ще има добра кариера занапред!
- Всеки фестивал е съпътстван със скандали. Имаше ли ги и на Евровизия по ваше време?
- Когато участвах в Копенхаген, нямах особен късмет. Запях, а в този момент на подиума се качи един демонстрант с плакат против Франсиско Франко. Да, светът бе настръхнал срещу диктатора. Разпоредителите се намесиха и прогониха натрапника. Стана ми неприятно, но се окопитих и започнах песента отново. Само че публиката беше вече разконцентрирана. Германия с мен стана 12-а. Явно съм се харесала на италианците, защото ми дадоха приза за най-елегантната певица.
- Вие държите на външния си вид.
- Много! Жената винаги трябва да се поддържа. Българките го умеем. Но българите - не! Вижте мъжете на моята възраст - едни такива ошмулени, дрехите им стари, миришат на лошо. Не се къпят нашите мъже. Хигиената е много важно нещо. Хубавият дезодорант и парфюмът - задължение!
- Бяхте активистка на СДС?
- Оставете я тая тема! Щастлива съм, че се прибрах у дома.
Вярвах, че политиката ще се промени за по-добро, а то какво излезе!
Толкова помия се изля! Купих си апартамент на централната улица “Оборище”. Веднага се сприятелих с български поп певци. Богдана Карадочева ми подари куче. Ех, хубави години бяха! Приятели не ми липсваха, тръгнах по концерти, канех гости у дома. Какво повече да иска човек, няма в гроба да си носи богатството.
- Мълвата гласи, че сте се срещали с Хулио Иглесиас и някакъв роман е имало между вас?
- А защо пък да не е вярно? Хулио е мъж с добър вкус. С много красиви мъже съм се срещала, с Ален Делон съм танцувала.
- Все пак да ви попитам, коя певица или певец бихте препоръчали за Евровизия?
- Трябва да е с хубав външен вид, с качествен глас и да представи мелодична песен. Да кажем, Йорданка Христова.
Щрихи към биографията♦ Нора Нова (Ахинора Куманова) е родена на 8 май 1928 г. Баща й е дипломат, майка й - оперна певица. Като малка живее в Берлин, където баща й е посланик по времето на цар Борис Трети. Рано осиротява, защото майка й умира млада. По време на войната с баща си и сестра си се завръщат у нас. В условията на социалистическа България е изправена пред куп трудности. Баща й е изпратен в Белене, чичо й е убит от Народния съд. Самата Ахинора е възприемана като “вражески елемент” заради участието й в оркестъра “Джазът на оптимистите”. ♦ Запознава се с голямата Леа Иванова и Сашо Сладура. Пее и се харесва на публиката, а нейното парче “ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ” става шлагер. Записано е на плоча в Румъния. ♦ Омъжва се по любов, но бракът й с любимия Паскал трае кратко. По време на Унгарските събития лежи в затвора. Брак с немец от тогавашната ГДР й отваря вратите за излизане от България през 1960-а. Двамата бягат във ФРГ и са затворени в бежански лагер. Историята й нашумява в чуждата страна. Сключва договор с “Електрола”, с която има издадени 3 грамофонни плочи, а впоследствие още 7. Продуцент е известният Нилс Нобах, който по онова време работи за Марлене Дитрих, Далида, Нана Мускури, Жилбер Беко. През 1961-ва Ахинора се класира четвърта на германския Шлагерен фестивал. Получава “Златна плоча” за 1 милион продажби за своя сингъл. Две години по-късно българката стига до 20-о място в западногерманската класация за сингли с песента “Мъже има колкото песъчинки в пясъка”. ♦ Отива си от инсулт през февруари 2022-ра. |
Нели ДИМИТРОВА
