Сигурна съм, че името й предизвиква на първо място спомен за мургавелката Джалма, която гледа с очи на кошута бате Серго - Стефан Данаилов. Появи се само в един епизод на “На всеки километър” и покори зрителите. От този момент всички я познаваха.
Има актриси, чийто живот е по-драматичен и от ролите им. Такава беше Пепа Николова - жена с неспокоен дух, актриса, която превръщаше и сцената, и ежедневието си в изповед. Родена е на 23 декември 1946 г. в Харманли - малък град, в който всички се познават и новините се разнасят по-бързо от вятъра. Тя носеше южняшка страст и неукротимост, които бележеха всяка нейна поява.
Детството й е изпълнено със смях, пакости и онази първична виталност, която по-късно ще я направи толкова различна. Тя не се интересува много от хорското мнение, но винаги е готова да се пошегува, да помогне. “Тя имаше вродена топлота - събираше хората около себе си където и да отидеше”, спомнят си близки от Харманли. Като анекдот звучи спомен за нейна изява на ученическата сцена. Пепа забравила текста си, но вместо да се притесни, започнала да импровизира с такъв плам, че публиката избухнала в смях и аплодисменти, а бъдещата звезда научила първия си важен урок - че сцената не търпи страх, а иска истинност
Пътят на актрисата до театъра не е предначертан - като млада тя постъпва в естрадната школа на радиото и телевизията, където бързо е забелязана от режисьора Вили Цанков. Така започва една история, която ще се превърне в легенда.
След гимназията Пепа Николова кандидатства във ВИТИЗ. Приемат я, макар че не е “салонна красавица”, а момиче с буйна коса и неподправен характер. Но това я прави различна. И още в студентските години се забелязва, че тя няма да бъде актриса, която се вписва в клише. Колегите я описват като “момичето, което не се страхува да каже онова, което другите си мислят”. Тази особеност ще й помага и ще й пречи едновременно - ще я превърне в обичана от публиката и “неудобна” за системата.
Творческите й изяви в театъра и киното са добре познати, но истинската Пепа Николова живее отвъд рамките на сцената. Тя е човек, който не се страхува от живота, дори когато той й поднася тежки изпитания
Дебютът й в “Понеделник сутрин” се оказва съдбоносен - филмът е забранен от цензурата и излиза едва 20 години по-късно. За мнозина това би било трагедия, за нея - просто още едно доказателство, че животът трябва да се живее с достойнство, независимо от обстоятелствата.
Пепа Николова не обича удобните пътеки. Дори когато става част от Сатиричния театър, където играе години наред, тя запазва свободолюбието си. Бунтарка по душа, често казва в интервюта, че “истинската сцена е улицата” - сред хората, с техните радости и болки. Затова и зрителите я усещаха толкова близка.
Колегите помнят Пепа като щедра и непредсказуема. Случвало се да подари дрехата от гърба си или бижу, което е носила с години. “Очите й го поискаха, затова й го дадох”, казвала тя, когато оставяла пръстен в ръката на непозната почитателка, припомня HotArena.net.
Актрисата често носела торби с храна в театъра, за да нахрани колеги.
За нея споделянето е естествено състояние, а не жест
“С Пепа никога не знаеш дали ще те скастри, или ще те нахрани, но винаги ти беше важно, че е там”, спомня си Мария Сапунджиева.
В същото време тя трудно се примирявала с авторитети. Когато настоявала за жилище за семейството си, буквално се качила на бюрото в директорския кабинет и отказала да слезе. “Не играеше сцена - тя наистина се бунтуваше”, спомнят си свидетели. Този несломим нрав често я поставя в конфликт със системата, но пък публиката я обича точно такава.
По-широката аудитория помни Пепа Николова и с телевизионните й участия. Особено ярки са образите й в популярните предавания от 90-те. Тя има дарбата да съчетава комичното с трагичното - да кара хората да се смеят, докато усещат, че смехът им е леко тъжен.
Пепа не играеше „звезда”, не се дистанцираше от зрителите
И хората я обичаха заради нейната автентичност.
Не знам дали наистина Йосиф Сърчаджиев е голямата любов на Пепа Николова. Толкова е изписано по темата, че няма нужда от повече импровизации. Като гледам Александра, спирам да се сърдя на големия актьор, че не е поел отговорност за отглеждането на това прекрасно дете. Толкова му личи, че е правено с много любов!
Пепа и Йосиф се срещат като млади актьори и бързо откриват, че са сродни души. Любовта е силна, но и бурна - два характера, които трудно се побират в една рамка. “С Пепа никога не беше скучно - или се смееше, или се караше, но винаги живееше на пълни обороти”, казва Сърчаджиев в интервю години след раздялата им. Връзката им приключва, но остава най-ценното в живота на актрисата - дъщеря й Александра
Баща и дъщеря ще се срещнат чак след 11 години - Пепа не пречи на срещата, нито коментира. Мълчанието й се е превърнало в най-изтънчената форма на достойнство. А и никога не е позволявала личните драми да тежат на детето. По-късно Александра ще изрече и с благодарност, и с болка: “Майка ми ми стигаше за двама родители”.
Пепа е от онези майки, които не делят света на “може” и “не може”, а на “честно” и “нечестно”. Тя никога не натрапва авторитет, никога не изисква сляпо подчинение.
Дава свобода, каквато малцина родители могат да дадат
Тази майка никога не е налагала решения. Когато Алекс решава да учи в НАТФИЗ, Пепа й казва само: “Реши сама, но помни - сцената е същата като живота - не лъжи”. Това е най-краткото и най-точно завещание, което една актриса може да остави на детето си. Тази кратка фраза се превръща в морален компас за Алекс.
В последните години от живота си Пепа Николова води тиха битка с тежка болест. Не обича да говори за нея и запазва до последно усмивката и острия си език. “Не искаше да я жалят, затова се държеше сякаш всичко е наред”, разказват приятели.
Умира на 23 септември 2006 г., на 59-годишна възраст. Поклонението в Сатиричния театър събира колеги, приятели и обикновени зрители - един от онези редки моменти, когато сцената и животът се сливат
Години по-късно гробът й става обект на вандализъм. Но този трагичен момент не променя факта, че тя остава жива чрез дъщеря си и чрез спомените на хората, които продължават да я наричат “неподражаема”.
Остави следа не само с ролите си, но и със самия си живот - живот, изигран като спектакъл без репетиция, с пълна отдаденост и без страх от грешки.
Да, Пепа Николова превърна живота си в сцена. Не защото играеше роля, а защото живееше с плам, който не признаваше половинчати решения. Майка, приятелка, колежка, бунтарка - тя събра всички тези образи в едно.
Ще я запомним като човек, който обичаше без сметки, даряваше без уговорки и се бореше, без да отстъпва.
Кратка филмография:♦ “Понеделник сутрин” ♦ “На всеки километър” ♦ “Оцеола” ♦ “Няма нищо по-хубаво от лошото време” ♦ “Най-добрият човек, когото познавам” ♦ “В името на народа” ♦ “Фильо и Макензи” ♦ “Дунав мост” |
Подготви Мариана ДОБРЕВА
