Ако има в Перник нещо наистина уникално за разглеждане, това безспорно е минният музей под земята. Градът е с хилядолетна история, но тази на съвременния Перник като индустриално сърце на България започва на това място. Тъкмо тук през 1891 г. е открит първият подземен рудник, наричан през годините “Старите рудници”, и работил ефективно до 1966 г.
В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина “Величка” в Полша, която представлява подземен музей. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей. Той отваря врати през 1986 г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа. Музеят е разположен в две от запазените галерии на “Старите рудници”. Тунелите са с обща дължина 630 м. В тях са обособени 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от един век.

Експонатите са автентични и повечето от изложените машини и съоръжения са се използвали в подземното производство. Тук може да се види и пипне истински подземен електрически локомотив “Сименс” от 1925 г., с който са се извозвали пълните с въглища вагонетки. Има и вагонетки, с които са се придвижвали миньорите. Показана е платформа с буре за вода, от която миньорите пиели - поради състоянието на въздуха в галериите един миньор е изпивал по 5-6 литра вода на ден.

В Първата камера се вижда автентичен въглищен пласт, а край него са сложени две фигури на руднични гноми, защото се вярвало, че те са пазители на подземните богатства и миньорите смятали, че тези фигури ги предпазват от беди. Най-малките посетители в музея се впечатляват от тях, а когато са организирана група, често се включват в игри за разкриване на съкровища.

Децата запомнят и макета на кон в реални размери, където обичат да се снимат. От 1896 г. изкопаните в рудника въглища били изкарвани на повърхността с коне.
Историята разказва, че през 1922 г. в пернишките рудници са работили 350 коня, поне 2/3 от тях били постоянно под земята, където имало и конюшня. Преди да се въведе ползването на конете, кюмюрът бил изнасян с дървени тарги и ръчни колички, каквито също има в една от първите камери. Наблизо са и първите дървени вагонетки, край които е закачена карбитна лампа от 1902 г., служила за осветление под земята. Музеят пази и випер - механизъм за разтоварване на вагонетките, ранжирна машина (безконечно въже) от 1928 г., проходчески комбайн и гумено-транспортна лента от 1936 г.



На 50 метра под земята има и иконостас на св. Иван Рилски, така че туристите могат да се поклонят на небесния покровител на града и на миньорите.
Според преданието св. Иван Рилски се явил в съня на един човек, посочил му тъкмо това място и му казал да копае там, защото ще открие черно злато. Така наистина били открити въглищата. Години по-късно, когато рудникът вече работи, група миньори били затрупани при срутване на земния пласт. И тъкмо когато губели надеждата за спасение, пред тях се появява белобрад старец в бели одежди и светилник в ръка и ги извежда над земята. Човекът, който е сънувал “черното злато”, казва: 

“Аз го познах. Това беше св. Иван Рилски, който дойде да ни спаси”

Оттогава миньорите вярват, че св. Иван Рилски е техният небесен покровител и в някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, а над входа към галериите пишело “Бог на помощ”.
В камерите на подземния музей могат да се видят подкопни машини, дървен и метален крепеж, фронт с хидравлични стойки, съвременни механизирани комплекси за добив на въглища, осветителни тела, сигнално табло, вентилатори, различни модели водоотливни помпи, които служели за изпомпване на вода от галериите, истински рудничен телефон и клетка за канарчета. В подземните галерии се образува един опасен газ, наричан гризу. Той е много силно запалим и при най-малката искра може да предизвика взрив, но няма нито цвят, нито мирис. Липсата на измервателна техника в миналото се компенсирала с канарчета, защото при наличие на газ пилето започвало да нервничи и да се блъска в клетката.

До входа на подземния минен музей има вкаменено дърво на повече от 70 милиона години. Наричат го “дърво на щастието” и разказват, че при влизане в рудника миньорите го докосвали за късмет.
Само за първата половина на тази година Подземният минен музей е посетен от около 7 хиляди туристи. Обектът е сред най-препоръчваните дестинации в близост до София. Най-голям интерес проявяват учениците, немалко са и организираните пенсионерски екскурзии от цялата страна. В списъка на посетителите са и доста чужденци. Само за една седмица музеят под земята е бил разгледан от туристи от Непал, Египет, Латвия, Израел и САЩ. Въглищно камъче на 25 млн. години е най-предпочитаният сувенир, който гостите отнасят със себе си. Той е придружен със сертификат, указващ произхода му.

За перничани е обичайно Подземният минен музей да е място за различни културни прояви.