Признавам си, че никога не съм се прехласвала по Слай. Уж си има всичко - отговаря на стандартите за мъжка хубост, мускули на килограм. Е, можеше да е малко по-висок, но да не издребняваме. Ама голям кибритлия, бе. За няма нищо може да ступа човек. И при това не е “локал”, плащат му да го прави.
Шегата настрана - говоря за един от най-известните филмови актьори в света. Като се поразрових по-сериозно, разбрах, че животът му изобщо не е бил песен. Роден е на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк. Родителите му нямат нищо общо с киното. Бащата Франк Сталоун е имигрант от Сицилия, а в Съединените щати се прехранва като фризьор и собственик на верига салони за красота. Той има лош нрав, тормози близките си и си пада женкар. След развода си с майката на Силвестър той се жени още три пъти.
Майката Жаклин сменя много професии: от фризьор и астролог до танцьорка и циркова артистка. И нещо интересно - в опит да разбере защо синът й се държи не както трябва, Жаклин започва да се интересува от румпология - псевдонаучно направление, чиито представители вярват, че съдбата на човек може да се предскаже както по ръката или лицето му, така и по задните части. Интересно до какъв ли извод е стигнала.
Силвестър израства в квартал, известен като “Адската кухня” - рай за хулигани, наркомани и банди
Изпитанията за малкия започват още от появата му на бял свят. Тъй като при раждането му акушер-гинеколози увреждат лицевия му нерв, лявата половина на лицето му остава парализирана за цял живот, което води до нарушение на говора. Ще изтече много вода, преди да превърне дефекта в своя запазена марка.
Силвестър прекарва първите години от живота си под грижите на бавачка, която го води при родителите му през уикендите. Вероятно липсата на родителско внимание също е причина за проблемите, които той има в училище. Смятан е за труден тийнейджър, страдащ от “синдром на дефицит на вниманието”. Самият актьор си спомня, че в началното училище учителите вярвали, че рано или късно ще се озове на електрическия стол.
В ученическите години връстниците му постоянно го тормозят заради говорния дефект, но бъдещият актьор не им остава длъжен. Още като дете Силвестър Сталоун научава първия си житейски урок: “За да оцелееш, трябва да си по-силен от другите”. Заради лошо поведение до 13-годишна възраст бъдещата звезда сменя няколко училища. По времето, когато родителите му се развеждат, Силвестър решава да се занимава сериозно със спорт. Това укрепва както физическото, така и психическото му състояние.
След като успява с мъка да завърши училище, майка му го изпраща да продължи образованието си в Американския колеж в Швейцария. За да си допълва оскъдния бюджет, той продава хамбургери, работи като охранител и спортен инструктор.
Година по-късно Силвестър се завръща в Съединените щати, където учи известно време в драматичния факултет на Университета в Маями, но скоро решава да отиде в Ню Йорк, за да започне актьорска кариера. Младият мъж вярва, че има достатъчно данни за това: красиво лице с големи тъжни очи и изваяно тяло на спортист. Въпреки това всичките му опити да “пробие” на екран дълго време са неуспешни... Дори през 1972 г. той се проваля на кастинга за статист във филма “Кръстникът” и обмисля завинаги да се откаже от мечтата си да стане актьор
И тъй като немотията е обичайният му спътник, между кастингите Сталоун работи на непълен работен ден като пазач в нощен клуб, разпоредител в киносалон и чистач в зоологическа градина. Междувременно живее на автогара в Ню Йорк и често е без пукната пара. И тогава една обява за работа го отвежда в света на порно индустрията. Филмът “Италианският жребец” е първият в неговата филмография. Година по-късно той играе в еротична пиеса в един от оф-бродуейските театри в Ню Йорк. По-късно актьорът обяснява решението си да се снима във филми за възрастни така: “Трябваше или да участвам в този филм, или да ограбя някого, защото бях на предела, на самия праг на възможностите си”.
Рамбо - Първа кръв
Буксуването на актьорската кариера подтиква Сталоун да започне да пише сценарии, които също се оказват неуспешни. Всичко се променя през 1976 г., когато музата пошепва на актьора великолепна идея - да напише сценарий, посветен на 200-годишнината от американската независимост и сам да изиграе главната роля във филма.
Сталоун написва текста само за няколко дни, вдъхновен от боксовия мач между Мохамед Али и Чък Уепнър. След като сценарият е одобрен, актьорът поема огромен риск и поставя като категорично условие собственото си участие в главната роля. Многократно увеличаваната оферта за хонорара не променя решението му и студиото отстъпва.
Ако филмът се беше оказал посредствен, днес никой нямаше да знае името му. Но лентата печели три “Оскара” и прави Сталоун звезда.
За една нощ той се премества от графата “треторазряден актьор” в ранг “звезда”, а неговият герой Роки - мил, честен и трудолюбив, постигащ убедителни победи на ринга за слава на страната си, стана известен по целия свят.
Сталоун става третият актьор в историята на “Оскарите”, номиниран в две категории за една година - за най-добър актьор и сценарист. Освен него само Чарли Чаплин и Орсън Уелс са номинирани два пъти в една година
След “Роки” актьорът пише сценария за филма “Рамбо” - трите части му донасят още по-голяма популярност и огромни печалби. Днес Силвестър Сталоун е сред петимата най-високоплатени актьори в света.
И ето ти парадокс - същият този световен любимец е обявен за най-лошия актьор на 20-и век!
Странни хора са това американците... Раздават си какви ли не награди - и за хубаво, и за лошо. Е, често техните прехвалени филми не са припознати по света и у нас като нещо невиждано. Това не им пречи да отнасят по няколко “Оскара”. Както и други, които искрено ни забавляват, са обявени за дъното на дъното. Да си припомним само невинната комедия “Спри! Или мама ще стреля!”.
Какво толкова не му харесват критиците? Комедия като комедия - без претенции за елитарно кино. Но не - отнесе не знам колко “малинки” и това е. Та “нашият” човек Силвестър Сталоун е рекордьор по номинации за антинаградата “Златна малина”. Тя се присъжда на най-лошите актьори. По-късно организатори на наградата обявяват актьора за най-лошия през 80-те години, а след това и на целия 20-и век. Може, аз не разбирам от кино, явно. Но май предпочитам да се заливам от смях, вместо да събирам гилзи от първия ред.
С Дженифър Флавин и трите им дъщери - София, Систин и Скарлет
С “малинки” или без, успяха да върнат Сталоун в правия път - появиха се “Роки Балбоа” и “Рамбо 5”. А истинският пробив се случи през 2010 г., когато излезе “Непобедимите”. Идеята на Сталоун е гениална - той замисля филм, който да обедини всички известни екшън актьори от последните години на екрана. Той не само написва сценария и изиграва главната роля, но и поема режисурата на проекта
За съжаление, по време на една от бойните сцени актьорът получава сериозна травма на врата. Този инцидент го принуждава да преосмисли приоритетите си и да постави семейството си на първо място. Във филма участват още актьорите Джейсън Стейтъм, Джейдит Лий, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод Ван Дам, Чък Норис, Брус Уилис, Антонио Бандерас, Харисън Форд и Мел Гибсън. Малко е странно да гледаш този звезден състав на фона на култови родни места, още по-неприятно е, че някои от сериите са рекордьори по “малинки”. Но това е положението - бедната ни страна все по-често е снимачна площадка на не толкова високоразрядни филми.
Актьорът участва активно в благотворителна дейност, помагайки на ветерани от войната. През 2005 г. основава мъжкото списание “Sly”, а също така стартира линия дрехи и парфюми.
Четох някъде, че личният живот на Силвестър Сталоун е като влакче на ужасите. Добре казано.
Подобно на баща си, и той не си губи времето - много афери и няколко брака
Официално актьорът е бил женен два пъти и всеки път разводът му е бил съпроводен с медийна шумотевица и му е струвал няколко милиона долара. Така първата му съпруга Саша, останала сама с двамата им сина Сейдж и Серхио, е получила “издръжка” от Сталоун в размер на 33 милиона долара. А втората му съпруга, известната датска манекенка Бриджит Нилсен, се е “задоволила” само с един милион. От 1997 г. Сталоун е женен за модела Дженифър Флавин, двойката има три дъщери - София, Систин и Скарлет.
Днес Сталоун има всичко, за което човек може да мечтае - слава, многомилионни хонорари, любима съпруга и деца, и гордо казва: “Живея, заобиколен от четири жени - и до тях съм напълно безпомощен! Каквото и да кажат, това правя. В пълно подчинение съм. Аз съм техен роб. Между другото, дори имаме женски кучета. Така че съм свикнал да съм под чехъл. Но това лошо ли е? Жена ми и дъщерите ми са светлината на очите ми... Красавици, умни момичета, моето щастие - основното и единствено”.
