Отказът на драматурга Стефан Цанев да приеме наградата „Златен век” в началото на годината продължава да привлича общественото внимание. Едни приветстват, а други не одобряват реакцията му. Факт е обаче, че признатият поет никога не оставя нито работата, нито изреченията си недовършени.
„На 6 януари в сайта на Министерството на културата е публикувано съобщение, че на 10 януари тази година, след края на спектакъла „Процесът против богомилите” в Народния театър, ще бъда удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата - наградата „Златен век”, по случай моята 80-годишнина. Благодаря за оказаното внимание, но аз
отказвам да приема тази награда” написа Стефан Цанев. И допълва още, че в края на миналата година министър Вежди Рашидов е връчил същото отличие „на един от висшите началници на Държавна сигурност - най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим”. А според Цанев подобен акт от страна на министерството означава само „оневиняване на тази репресивна институция”, която, по думите му, е станала причина и „носи вината за хиляди погубени съдби, много от тези жертви бяха хора на изкуството”.
В отворено писмо до писателя министърът на културата в оставка Вежди Рашидов пък пише:

„В случая трудно разбирам какво не желаеш да приемеш, тъй като аз до този момент не съм имал възможността да подпиша за каквото и да е отличие. Зная, че има такова предложение и съобщение за него, но то още не е стигнало до мен. Така че, скъпи приятелю, няма още факт, а едно нещо може да се приеме или откаже, когато е факт.
А за раздаваните награди на доносници на Държавна сигурност в годините на новата ни демокрация мога да ти направя един доста голям списък от тях, които днес са ревностни демократи. Явно това не възбужда страстите на хора, които обичат да се героизират.”

Известен с критичността си

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. Завършва журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут. Бил е редактор в Студия за игрални филми „Бояна” и драматург в седем театъра, последно в театър „София”. Автор е на 10 стихосбирки, роман, книги за деца, сборници с есета, над 20 пиеси. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ”, „Другата смърт на Жана д`Арк”) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг, Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг, Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др. От миналата година пък „Процесът срещу богомилите” е сред най-гледаните спектакли в Народния театър. Между 2006 и 2009 г. написва и четирилогията „Български хроники”.

Стефан Цанев е писател, но и преди всичко човек, който цял живот се занимава със съдбите на другите хора – вероятно заради това е известен и с високата си критичност. По-често можем да го чуем да изрази недоволство, несъгласие, отколкото възхита. И неслучайно. Творецът

винаги изживява чувствително чуждата болка 

„А и майка ми ме е учила, че не можеш да бъдеш щастлив, ако край тебе има нещастни хора. През тези 27 години се извърши една свръхнесправедливост – създадената през социализма тъй наречена общонародна собственост бе разграбена от шепа хора, а другите останаха с пръст в уста. Как да се радваш, когато 600-700 души в България притежават толкова богатства, колкото всичките останали 8 милиона българи? Това е ненормално. Не става дума за прословутото равенство – това е перверзна ненормалност, за която в края на краищата някой ще трябва да плати”, споделя той в скорошно интервю.


Със съпругата си Доротея Тончева са успешен дует и в живота, и на сцената

Три пъти канен за министър

Малцина знаят, че Стефан Цанев е бил канен три пъти да става министър – от Андрей Луканов, Петър Стоянов и Симеон Сакскобургготски. Верен на принципите си и заради страх от властта обаче писателят отказва и трите пъти примамливите предложения.

„При мен не е позьорство, за мен високият пост не е бил никога примамлив. Обратно – високият пост ме плаши, властта е заплаха срещу личната ми свобода, властта заробва човека, колкото да е парадоксално – ти ставаш роб на тези, които уж управляваш. Не знам дали този страх от властта при мен е вроден, естествен, или е придобит – нагледал съм се през живота си как властта превръща достойни хора в карикатури или в чудовища.

А може би съм прекалено обсебен от играта, наречена изкуство, тази игра запълва живота ми, там аз съм цар на думите, а в думите се крие страшна сила – за каква по-голяма власт да мечтая?”

Политическото говорене му прилича на детска градина

„Аз май вече съм доста възрастен и като слушам политиците, малко ми прилича на детска градина – каза писателят. И добавя с неприкрито огорчение: „Спорят и всеки посвоему е прав, всеки има своите аргументи и погледнато отгоре – това е малко недостойна игра. Защо недостойна? Аз мечтая да има съгласие между политиците.” Според драматурга дясна политика днес е невъзможна – не е при 2 милиона мизерстващи българи.

„Победата на БСП е предопределена. Който води лява политика, той ще спечели в такъв момент. И докато не се вдигне стандартът на българина, той е обречен да бъде управляван от другарите комунисти. Съжалявам, че го казвам…

Виновни са Луканов и Иван Костов, дружно, това е истината...

Съжалявам, че комунистическата партия не беше забранена в България, както се случи в Съветския съюз и навсякъде, и да беше основана нова социалистическа партия – а не тези хора да носят бремето на БКП. Много се учудих, когато разбрах, че БСП продължава да брои своите конгреси, смятайки за свои онези по време на социалистическия строй. Значи те се признават за негови наследници и вероятно вътрешно защитават това, което е вършено през тези 45 години.”

“Варварите са сред нас”

Сякаш бъркайки в душата си, Стефан Цанев понякога вади такива откровения, сякаш илюстрира болки. Такава е и нагласата му за онова, което се случва не само в родната действителност, но и в световен аспект.

„Следващата световна война на нашата планета няма да е война между народи, няма да е война между религии, няма да е война между класи и раси – последната война на планетата Земя ще бъде война на неграмотните срещу образованите, на безпросветните срещу просветените, на простаците срещу интелигентните. Както всички досегашни земни цивилизации, и днешната наша европейска цивилизация е застрашена да бъде унищожена от варвари – варварите вече идат, варварите са сред нас!”

Подготви Анелия ПОПОВА