На 10 май човечеството чества Деня на победата. Завършила е Втората световна война. Но преди тази забележителна дата, в началото на 1945 г., далеч от бойното поле се срещат трима мъже: грузинец, американец и англичанин. За няколко дни те трябва да решат как ще изглежда бъдещето на земята и да си поделят Европа. Това се случва в Ялта, перлата на Крим, в двореца “Ливадия”, който пазел още духа на Николай Втори, последният руски император и неговото семейство.
Днес тази красива сграда е най-посещаваното място от всички, които стъпят в града. Заради всичко, което се е случило там.
Когато тримата големи идват в Крим, той е в разруха
На главната улица в Севастопол има запазени само две големи сгради. Летището в Симферопол е разрушено, на петдесет километра от него е военното Сакс. Там кацат самолетите на английския министър-председател Уинстън Чърчил и на американския президент Франклин Делано Рузвелт. На следващия ден те ще се срещнат с Йосиф Висарионович Сталин, председател на съвета на народните комисари на СССР. Той вече е пристигнал от Москва с влак, като преди това, под предлог лекарска забрана, отклонил всякакви възможности срещата да се проведе извън Съветския съюз.
Може би, стъпвайки на кримска земя, високите гости са изпитали леко разочарование. Сталин не бил сред посрещачите им. Вечерта преспали в Севастопол. На другия ден тръгват за Ялта. През прозореца на лимузините пробягват фигурите на хиляди войници, които буквално през метри охраняват шосето. Всички от стражата са жени и това е обяснимо: в края на войната в Крим мъже почти не са останали.
Резиденциите вече очакват тримата големи. Сталин се настанява в една близка вила, любезно предоставена му от съпругата на известен съветски изследовател. Делегацията на Великобритания заема бившия Воронежки дворец. Чърчил не криел, че мястото му напомня добрата стара Англия. Единствено Рузвелт, прикован на инвалидна количка, е настанен в “Ливадия”.
На 7 февруари 1945 г. великите мъже престъпват тържествено парадния вход на двореца. Над него италиански майстори са издялали в мраморния герб на императорското семейство Романови надписа: “С нас е Бог”. Вестибюлът, изпълнен с красиви резби, е отреден за работен кабинет на Франклин Рузвелт. В красивата камина гори огън. Оттогава тя никога повече не е палена.
Последната снимка на царското семейство на Романови с Александър III в двореца "Ливадия".
Най-голямата зала, столовата на семейство Романови, е била предназначена за празничните обеди и тържествени вечери на делегациите. Видимо тя няма никакво осветление. Зад корнизите обаче са скрити триста електрически крушки, които я изпълват с мека светлина. Камината тук е висока 4,5 метра.
Два портрета: на император Николай Втори в парадна униформа и на съпругата му императрица Александра Феодоровна, рисувани през последната година на царуването на фамилията, са окачени от двете й страни. На мястото на билярдната сега има кръгла маса, на която са се провеждали основните заседания на Кримската конференция. За дните от 4 до 11 февруари те били общо осем и са започвали винаги в 14 часа.
На 13 февруари 1945 г. във вестник “Правда” са публикувани въпросите, които се разглеждат на историческата среща. Основният е разгромът на фашистка Германия. За положението на фронта докладвали военните специалисти Антонов и Маршал. После започва обсъждането на политическите въпроси и преди всичко разделението на Германия, зоните на влияние, репарациите, които трябва да платят победените, границите на Полша и Югославия.
За един от обсъжданите въпроси обаче няма нито дума. Той не е поставян на общите заседания.
За него говорят на четири очи само Сталин и Рузвелт
Това става зад плътно затворените врати на кабинета на американския президент. В рамка е закачена снимка. Там е и белият телефон, който той е ползвал.
Някога тук е била парадната чакалня на императора. В нея посетителите са изчаквали приема. Стените са закрити с панели от орехово дърво. На тавана е резбовано слънце. Абажурът, дело на италиански майстори стъклари, е монтиран през 1912 г. по поръчка на императрицата Александра Феодоровна.
Сталин посетил Рузвелт в кабинета му два пъти: на 4 февруари е била визитата на вежливост, с която гостът е приветстван на кримска земя, а на 8-и говорят за бъдещето на Далечния изток. Рузвелт помолил Сталин да започне война срещу Япония. Грузинецът се съгласил това да стане след окончателния разгром на фашистка Германия. Той поставил няколко условия, едно от които е да се върнат на Русия Курилските острови и южната част на Сахалин. Рузвелт казал: Да.
Документът е подписан на 11 февруари, в последния ден на конференцията. Към подписите на двамата прибавил своя и Чърчил. За това съглашение “Правда” информира чак през 1946 г., месеци след капитулацията на Япония.
Едва ли някога великият император Николай Втори си е мислил, че неговият кабинет, в стил френски ампир, с великолепното огледало с рамка от червено дърво, изработена от петербургските майстори от фирма “Миерцел”, ще се превърне в спалня на президента на Съединените щати Франклин Рузвелт. Някои от мебелите са пренесени от Зимния дворец в Санкт Петербург. Днес няколко снимки разказват за живота на Рузвелт. Той е роден на 13 януари 1882 г. в Ню Йорк. Получава добро образование, но на 39 години заболява от полиомиелит, получава усложнения в краката и завинаги остава прикован на инвалидна количка. Това обаче не му пречи да стане президент на САЩ.
В Ялта до него била дъщеря му Ана. Чърчил също пристигнал с щерка си Сара, която дори се движела във военна униформа. Жените нямали право да участват в заседанията. Те се разхождали из Севастопол, потиснати от разрушенията му.
В “Ливадия” Рузвелт се чувствал толкова добре, така благотворно му влияел въздухът, че поискал да купи имението. Бащата на народите Сталин обаче любезно му отказал под предлог, че и на него също му трябва.
На 11 февруари 1945 г. в парадната билярдна зала на императора съюзниците се събрали на прощална закуска
Там те подписали документите от срещата. В рамка са съхранени факсимилета на първата и последната страница на комюникето. Тънка дипломатическа война се е водила и по въпроса какъв да бъде редът на подписите. Рузвелт настоявал Сталин да е първи, но Йосиф Висарионович отказал.
В крайна сметка окончателният ред е: Чърчил, Рузвелт (който след броени дни, на 14 април, напуска този свят), Сталин. Така завършила конференцията, белязала най-висшата форма на сътрудничество между трите държави на антихитлеристката коалиция. Тримата големи излезли в градината и си направили снимка. Днес тази фотография се вижда в милиони учебници, книги, енциклопедии по света. А на 5 февруари 2005 г., по повод седемдесетия юбилей от Ялтенската конференция, по фотографията е направен бронзов паметник, тежащ цели десет тона.
Исак ГОЗЕС
