Марин Пундев е историк, бивш преподавател в един от калифорнийските университети и автор на много книги. Изучавал е право и история в СУ “Св.Климент Охридски”, където е бил състудент на Радой Ралин. Той е син на Васил Маринов Пундев - български публицист, литературен историк и критик, масон, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
В годините още преди прехода Пундев се беше отнесъл да служи на американците. А Радой Ралин беше изоставил образованието си и работеше в Киноцентъра. И двамата се бяха развели. Пундев намерил от сой втора съпруга, а пък на Радой Ралин жената, която му роди двама сина, взе, че избяга нахално от него... Изоставя го сам да ги отглежда синовете. Явно е била пренатоварена от сатирата, която стърчеше от всички краища и даже от ъглите на поета юрист Радой Ралин.

При една среща с професор Марин Пундев той разбра от една моя “Ралинова” закачка, че сме една вода със сатирика, и ме заяде да намеря начин да ги събера на кафе, на вино, на ракия...
Обещах на професора да им устроя взаимно виждане и не само виждане, а и разговори да проведат, ако щат сатирически, ако щат спомени, ако щат за политика, култура, за простащината или акробатиката в международни пространства и критицизъм към миналото, а и за бъдещето. 

И така, на срещата в разговорите, в които аз взех участие, но повече като слушател, бях използвал думата общество в единствено число и бай Радой ме коригира - общества, а Марин Пундев коригира бай Радой - единствено и множествено число са неразделни. Не! - отхвърли му числителницата бай Радой - с числа се броят пари, а обществата се обсъждат по видов и вариантов начин на различности. И дава пример - как по числа ще отличиш африканците от японците - бройката е дребна характеристика; видово-вариантната е с възможности за вярна степенна характеристика, цифрата дава многотията, но съвсем не качеството...

Спирам бай Радой в дългата му концепция, защото ако не му се 

отнеме думата, той ще словослови до безкрай 

и само тази концепция ще я разработи до безкрайни детайли с еднакъв фокус...


Синовете на Радой Стефан и Кин (на преден план), които той отглежда сам.

С професор Пундев трябваше да го извадим от острата му “мисловност”, както сам си определя бай Радой. Той все се връщаше към сливенския начин на говорене и не одобряваше философстването в други слова... И определя какво е концепция. Цепиш коня?... Или - “к-он-цепция” - с игра на словоформи по руски образец - цепиш някого? 
Бай Радой имаше много модели на мислене. 

Талантът му просто стърчеше от него и като ходеше, се виждаше

как го има около него таланта му, тя походката му излъчваше това, което при него беше талантът, май че като опашка беше закачен за него чудният му магически талант... Талантът на Радой Ралин изисква много по-специален анализ...

Имахме същия ден аудиенция при председателя на БАН - математикът академик Благовест Сендов, и след това стана тази среща с Радой Ралин. На охраната на Съюза на писателите бях оставил една бележка, като дойде Радой Ралин, да чака важна среща и на нея се бях подписал. Бай Радой знаеше, че е сериозна работата и ни изчака най-търпеливо. Преди сторих същото и при академик Сендов. Но и той ни изненада - предложи на професор Марин Пундев и г-жа Жанет Зиглер, втората съпруга на професор Пундев, и на моята скромна особа обяд в пределите на Академията. На фотографията, която прилагам, г-жа Зиглер я няма, защото тя снима с апарата. 

И така се озовах заедно със състудентите по право Марин Пундев и Радой Ралин. Те се заровиха във важни спомени за тях си двамата. Аз не им познавах типажа: 

тоз от професорите им какъв зевзек бил, еди-кой си или друг каква юридическа почтеност лъхала от него,

а за трети се повтаряше с многократни взаимни съгласия каква правна коректност крачела, като закачена с пирон за него постоянно. Не си водех записки и имената на тая професорска сган, която ги е обучавала по теориите на правото, остана недокументирана и неизяснена по техните многозначителни формули. И накрая Радой Ралин взе, че обобщи: Ама

всички до един от професорството  ни бяха скарани със законите на морала... 

И отново двамата се заровиха в семейно-любовните профили на професорите им. Някои имали по три мадами любовници. Млади кандидат-адвокатки залитали стремглаво по професорството им и това било видимо. И то било факт още на студентско ниво, юристи студенти били изключително мъже, но имало и жени, и бройката им нараствала в ущърб на мъжката част. Така ставало, че всяка от любовниците ревнувала другата любовница и често се стигало до бой между тях. И стремежът към оня или тоя професор било водещото положение, любовниците имали стремежа да овладеят цялостно съвсем съответния професор, а той от своя страна намирал съответното достойнство у всяка поотделно и само се стремял да ги помирява, а жена при ревност не може да се помири, такава е истината.
Те двамата познаваха всичките любовни истории на професорството им. И аз понеже пък знаех хала на двамата, им натякнах, че те са се учили при такова морално упадъчно професорство и затова са прихванали не от коректностите на науката им, а от разюздаността им.

Никога не посмях да разпитвам бай Радой по женската част,

детайлите ги зная от преразказите на баща ми за него и жените в живота му. Но имах опити да се намеся за корекции... Безуспешни се оказаха, за жалост.


Момент от срещата - проф. Марин Пундев, Радой Ралин и авторът на публикацията 

Професорството им преподавало каменно класическо право. Римското право те често така го определяха - “каменно”. Не им познавах имената на професорите им, нито кой какво е преподавал. И затова тук разказът ми съдържа дефекти, но аз се опитвам само да предам какофонията на техните бурни споменни взаимства. 

Разговорите им продължиха до късно през нощта.

Втората съпруга на професор Пундев, не знаейки български, ни наобикаляше с фотоапарата и се стремеше сякаш да заснеме думите от шеметния разговор... Аз се опитвах от време на време да й превеждам части от диалозите и накрая се отказах с извинението, че Пундев ще й преразкаже бурята на това общуване. Защото се оказа, че има непреводима словесност и съответност, а поради моята разточителност при превода губех тока на дискусията... 

Там някъде из многословието им се стигна и до китайската, корейската и виетнамската тема и до турската, и спорове, че турците заимствали много от българската традиционност, а ние нямо съзерцаваме това плагиатство и не даваме юридически знаменател на грабежа.

Трябва тук да посоча, че тази тяхна среща се проведе през 1986 г., през лятото. Датата не съм запомнил. И не съм си я записал никъде.

Пундев живееше в Калифорния и от там събитията изглеждат по-други, това донякъде компенсираше безкритичното му американофилство. Той имаше заслуга за издаването в САЩ на “Фашизма“ на Желю Желев и това направи Желю президент.

Но професор Пундев не написа спомени, които биха изяснили много подробности...

Искрен АЗМАНОВ