Бисер Миланов Петното отправи призив до всички българи от затвора, където излежава 3-годишна присъда първоначален строг режим за закана за убийство. Вижте текста без редакторска намеса:
С всички престъпници ще се разправям по престъпен начин, щом държавата не желае да обуздае този процес и да елиминира престъпниците от всички сфери на властта. Аз ще се разправям с тях, независимо какви длъжности заемат. По конституция, чл. 59 гласи, че защитата на отечеството е дълг и чест на всеки български гражданин, а измяната и предателството към отечеството са най-тежките престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

Така че аз ще се разправям с тези престъпници, които са недосегаеми от закона, тези престъпници, които разбиха милиони семейства и изгониха една трета от жителите на милата ни родина. Всички тези престъпници, които сътворяват обвинения и фалшиви престъпления, за да запазят мафиотските си структури от прогнилата с корупция правосъдна законодателна и изпълнителна власт. Тези престъпници представляват заплаха за националната сигурност на закона. Казах го и на президентските избори, заявявам го и сега. Когато ми повярва народът, Румъния ще ви се стори като цвете и нека си знаете, че това време наближава. Това, че съм затворник, не означава, че съм престъпник, напротив, в затворите е пълно с невинни хора и с такива, които не искат да са роби в собствената си държава, които са извършили дребни престъпления, за да си нахранят семействата или да се опитат да създадат такива, тъй като с широко скроената заплата от 200 € това практически е невъзможно.

Пиша тези редове с чиста съвест на поредния репресиран българин и баща на 3 деца, на чието детство за съжаление не успях да се нарадвам заради престъпниците, които ми съчиняваха престъпления, както например следния грабеж: Представете си, драги читатели, накратко: Беше слънчев октомврийски ден през 2003 година в 14:30 отивам до автомобила на "потърпевшия" наркодилър Симеон Слънцето, който ремонтира касетофона си в това време пред жилищния блок, в който живее, и в присъствието на още трима негови приятели - наркоманчета, му казвам да си даде телефона и касетофона, той много се уплаши от моята огромна структура и без да каже дума, ми ги дава, след което отива" само след 3 часа до районното, което се намира на 150 м от тях, за да се оплаче, последва задържане и разпит на двете лица, които са с мен, след което, естествено, сме освободени, аз си помислих, че си правят майтап.

През 2004 г. обаче, само 5 месеца след случая, съм повикан за справка, която продължи 3 г. И 6 месеца, защото едното лице, което беше с мен, се сетило, че въпросните вещи, за които става въпрос, се намирали в тях, въпреки първоначалните му обяснения, че такова нещо няма, забележете, той ги предава на разследващия полицай, след което същия този разследващ полицай, връща на собственика и така, без побой и без веществени доказателства и без облаги, аз "извършвам грабежи и ставам престъпник, сега драги читатели отговорете си самикой е престъпникът тук.

Разследващият полицай, който " връща вещите", които много му трябват на "потърпевшия", прокурорът, който създава обвинителния акт и поддържа обвинението, съдията Светлана Нейчева, която ме осъжда на 3 години и половина лишаване от свобода, всички последвали съдебни състави, като апелативен и върховен касационен съд, които потвърждават присъдата, или аз, който не съм и виждал тези вещи или децата ми? А кой е пострадалият от "престъплението", наркодилърът с касетофона, който ме набеждава по заповед от тези, които го закрилят да си продава наркотиците или децата ми , които израснаха без баща, жена ми, която се мъчи да се грижи сама за тях, или всички останали близки и роднини, които ми помагаха, а мен ме оставете, аз съм просто престъпникът, НАЛИ?