Магистратите от Върховния касационен съд са обсъдили подробно всички възражения на подсъдимите.

Въпросните възражения бяха широко прокламирани от определени медии и политици. В продължение на няколко години тези възражения бяха използвани за генериране на негативни обществени нагласи и натиск върху политиците за закриване на специализираните съд и прокуратура.

Твърдеше се, че осъдената Иванчева била обвинена тенденциозно, били потъпкани правата ѝ и редица други опорни точки, върху които се упражняваха подопечните медии и анализатори на стоящите зад закриването на спецправосъдието лица.

Бяха правени опити за представяне на тези неверни твърдения и пред европейски институции, а през това време обвиняваната през екрана прокуратура не вземаше отношение и очакваше окончателното произнасяне на съда. Казусът е знаков, тъй като е едно от първите корупционни дела с висок обществен интерес под ръководството на Специализираната прокуратура, и то малко след прехвърляне на компетентността на тази категория дела в същата структура.

Знаков е също така защото може да се проследи как политици, бизнесмени и засегнати от действията на специализираните структури, се уплашиха вкупом от постигнатите резултати в борбата с корупцията и изваждането на показ на това уродливо явление, което подкопава устоите на държавността в продължение на повече от три десетилетия.

По този начин се изпълни източната мъдрост: „Врагът на врага ми е мой приятел“. И ако предишните инстанции бяха обвинявани в пристрастие, тъй като бяха част от сатанизираните специализирани съд и прокуратура, то в настоящия случай не съществува аргумент, с който да бъде оборено по какъвто и да било начин решението на последната инстанция, а именно ВКС.

Време е истината да бъде казана по категоричен начин, а тя след окончателното решение е само една: Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петър Дюлгеров са участвали в извършването на корупционно престъпление. Поисканата сума на подкупа повдига завесата над случващото се в местната власт, но общественото внимание беше насочено в посока „мъченицата“ Десислава Иванчева.

Ето и част от доводите, с които Иванчева се явяваше в редица ТВ студиа, печатни издания и социални мрежи: Подсъдимите твърдяха, че им било отказано събирането на допълнителни доказателства и това съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът изяснява, че са събрани всички относими доказателства и няма как да бъде даден приоритет на защитната теза пред обвинителната, както и обратното, тъй като основната цел е установяване на обективната истина, а не провеждане на процеса съобразно субективното виждане на една от страните.

На следващо място, превозното средство на Иванчева било оставено без контрол и е било възможно предметът на подкупа да е оставен от трето лице. Съдът казва, че това не е релевантен аргумент, тъй като е достатъчно да се проследи пътя на парите, започнал от свидетеля Ваклин, а посочените алогични твърдения представляват субективен подход на реализиране на защитна теза.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук