Бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева влиза в затвора за 6 години за поискан и получен подкуп в особено големи размери. Същата съдба ще споделят и съучастниците й – Биляна Петрова и Петко Дюлгеров, съответно за 5 години и 4 години зад решетките. Решението за това е на Върховния касационен съд (ВКС) и е окончателно.

Още от момента на задържането на корумпираното трио срещу Специализираната прокуратура, двете специализирани съдебни инстанции и Антикорупционната комисия, както и персонално срещу Иван Гешев – тогава като шеф на спецобвинителите, а и срещу Сотир Цацаров, по това време обвинител №1, стартира невиждана до момента кампания по дискредитирането им. До степен, че в натиска над спецмагистратите освен плеяда от знайни и незнайни адвокати, професионални протестъри и т.н., участваше дори бившият вече председател на Върховния касационен съд Лозан Панов. Съдия №1 оказа невиждан досега натиск над съдиите по делото, организираха се гонки и скалъпени компромати в медиите срещу специализираните магистрати, искаха се дисциплинарни наказания заради наложени мерки за неотклонение. С две думи - тормоз срещу всеки дръзнал да защитава правото на държавата, да търси отговорност от гражданите й за извършени от тях престъпления. Делото „Иванчева“ всъщност не беше обикновен съдебен казус, защото той постави въпроса – възможно ли е изобщо върховенство на правото в България?

За онези, които са забравили какво представлява този процес, отвъд кориците на делото, ще припомним:

В България много отдавна трябваше да имаме установена съдебна практика за ефективното осъждане на представители на властта, уличени в корупционни престъпления. Тогава ефективното наказание от 6 години за кмета на втория по големина квартал в България за поредния рекетиран предприемач нямаше да е изключение, а щеше да е пример за „български модел“ в борбата с корупцията. Подобно на онзи, който до скоро бе обожествяван именно от Иванчева, Петрова, Дюлгеров и всички левитиращи около тях адвокати, политици, НПО-та, магистрати и платени анализитори – „румънски модел“.

Добре известно е, че проблемите с липсващите наказания за корупция са преди всичко законодателни, а те пък са извън правомощията на прокуратурата и съда. Няма съмнение, че всеки опит на депутати от настоящото или бъдещо Народно събрание да потърсят напредък в посока преодоляване на формализма в наказателния процес, по приемане на изцяло нов Наказателен кодекс и нов Наказателно-процесуален кодекс, а най-вече и ефективни механизми за прочистването на Авгиевите обори, даващи прикритие за отношенията между част от съдиите и партниращите им адвокати, ще срещне мощен отпор. Било то през игри с процедурите, било чрез заливане на Конституционния съд с искания срещу евентуални подобрения в законодателството, било то с алтернативни методи - доноси до посланици и еврочиновници, политически инженеринг, хибридна пропаганда и рехави протести.

Ако досега съпротивата срещу нормалната борба с корупцията, изразяваща се в скъпоструваща кампания по унищожаването на специализираните органи на правосъдието и дискредитиране на спецпрокурорите, специализираните наказателни съдии, както и на Антикорупционната комисия, бе огромна, то сега организаторите й ще впрегнат в пъти по-голям ресурс, за да си гарантират, че няма да бъдат застигнати от наказания, като тези на Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Пък било то и през разследвания на съответните окръжни съдилища.

Кампанията по дискредитиране на съдиите в съставите, произнесли присъдите срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров, ще се разгърне със сила и мащаби, които са характерни единствено за терористични организации. Досега това се отнасяше до спецсъдиите, докато сега фокусът ще достигне и върховните магистрати. Целта е повече от ясна – да се стреснат и малкото останали съвестни магистрати да не правят никога така, както колегите им. Впрочем, върховните съдии трябва да бъдат аплодирани за смелостта. Хиляди са тези, които вярват на конспирациите, че Иванчева е невинна жертва на Цацаров, Гешев, Пламен Георгиев и кой ли още не.

Няма съмнение, че много скоро Иванчева и Петрова пак ще започнат да се оплакват по социалните мрежи и телевизионните студиа, че в килиите им е тежко, защото нямат преса за коса, например. Адвокатите им пък вече сигурно разпъват походните си легла в телевизионните студия, откъдето ще пледират, но не с правни аргументи, а със силата на манипулациите. 

И въпреки всичко изброено, а и много още, на което бяхме свидетели в изминалите четири години и половина, българското правосъдие показва, че може да защитава върховенството на правото. И така трябва да бъде!