Софийският апелативен съд (САС) прекрати делото за конфискация на имущество за близо 2 млн. лв. срещу Христо Бисеров и семейството му, след като прие, че гласуваните от парламента спешни законодателни промени, с които изрично се регламентира, че гражданската конфискация не е обвързана с наказателното дело, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС), съобщава „Лекс”.

Председателят на САС Даниела Дончева е председател на състава и докладчик по делото срещу Бисеров, съпругата му Мария и доведения му син Ивайло Главинков.

В определението си тя пише, че промяната в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) (според която дори подсъдимият да е оправдан за престъпление или делото срещу него да е прекратено, това не е пречка за производството по конфискация) от 3 януари 2019 г. ясно и недвусмислено противоречи на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Затова съдът е решил да приложи директно директивата, която има преимущество пред националното право, а в нея се казва, че „конфискация означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“.

В определението на съда се казва, че приетата от депутатите разпоредба не транспонира правилно директивата, нито съответства на духа, принципите и минималните стандарти, заложени в нея.

До спешните промени в закона за конфискация се стигна след тълкувателно решение по дело №4/2016 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), с него върховните съдии най-общо приеха, че конфискацията е недопустима след прекратяване на наказателното производство. И в мнозинството си също се позоваха на Директива 2014/42/ЕС.

След тълкувателното решение на ВКС, Софийският градски съд (СГС) се съобрази с него и прекрати делото за конфискация на имущество за близо 2 млн. лева срещу Бисерови. За да не бъдат прекратени още около 20 такива дела, депутатите спешно промениха закона, но според тълкуването на апелативния съд по делото на Бисеров, това няма никакво значение.

Друг спорен въпрос по делото е и дали антикорупционната комисия дължи разноски за адвокати на Бисерови, след като делото е прекратено, а процесуални действия от защитниците им не са били извършени.

На първа инстанция съдия Елена Маврова от СГС отхвърли искането на Бисерови, като в определението се позова и на процесуалното им поведение и подчерта, че дори не са били редовно призовани чрез адвокатите. Тогава представителят на КПКОНПИ посочи, че в хода на делото Бисерови твърдели, че са нередовно призовани и се налагало да ги издирват и призовават чрез ЧСИ.

Апелативният съд обаче е категоричен, че делото е инициирано от КПКОНПИ и Бисерови са направили разходи, за да осигурят защитата си, без да са наясно колко ще продължи и как ще приключи делото. „Като е приел противното, СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Както бе посочено, фактическите действия са без значение, доколкото по делото се доказва, че действително са направени разноски за участието на страната в съдебното производство, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство“, мотивира се съдът.

Според представените доказателства, Бисеров е платил за защита 9900 лева, съпругата му Мария – 25 000 лева, а Ивайло Главинков – 17 000 лева.

Относно възраженията, че хонорарите са прекомерни, САС казва, че не може да ги намали, защото по наредба това е минималният размер на адвокатските възнаграждения при искове за близо 2 млн. лв.

Определението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.