Върховният касационен съд оправда всички по мегаделото САПАРД. Това са бизнесмените Марио Николов, съпругата му Марияна, Ана Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов, а според обвинението прането на пари е ставало чрез източване на 7,5 млн. евро от САПАРД.
Тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че касационната проверка не е установила съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение на предходния съдебен състав. Вътрешното убеждение на съдебния състав е формирано съгласно чл. 14 от НПК на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Според върховните съдии в мотивите на САС детайлно, обективно и аналитично са разгледани всички данни относно създаването на процесните дружества, кандидатстването им за финансова помощ по програма САПАРД, получаването на субсидията и разпореждането с нея. От тях съдът е стигнал до заключение за несъмнени икономически връзки между дружествата, за близки отношения между Марио Николов и Мариана Николова (съпрузи), както и за познанства между част от останалите подсъдими. Обвинението обаче не е ангажирало никакви факти, които да доказват нещо повече от тези принципно и конкретно легални обстоятелства. Прокурорът не обяснява и не доказва как те са се развили до престъпна група със строго определена цел – изпиране на пари. Неясно защо прокурорът категорично свързва ръководството на „Палмигруп" АД с ръководството на описаната в обвинителния акт престъпна група.

В мотивите на ВКС пише, че въззивната инстанция основателно се е насочила и към дефицита на прокурорски твърдения за обстоятелствата, при които (в преследване на престъпна цел) всеки от подсъдимите е решил да се възползва от възможностите на програма САПАРД и е влязъл в контакт с останалите подсъдими със съзнание, че принадлежи към престъпно сдружение. Той не се компенсира от развитото пред касационната инстанция становище на обвинението относно договорите за заеми между дружествата – бенефициенти и „Палмигруп"АД. Те са определени като фиктивни, тъй като са само средство за последващо насочване на неправомерно получени суми към контролирано от подсъдимия Марио Николов дружество.

В обвинителния акт няма подобна трактовка на финансирането на проектите, с които е претендирана помощ по програма САПАРД. „Въззивният съд се е сблъскал с обща и абстрактна фразеология, в която присъстват обвинителни заключения, но липсват фактите, които да ги свържат с конкретно поведение на всеки от подсъдимите", категорични са върховните съдии. Срещу групата на Марио Николов още върви и друго дело – за източването на милионите от САПАРД в спецсъда.