Стивън Хокинг, брилянтен теоретичен физик и космолог, е оставил дълбока следа в нашето разбиране за Вселената. Роден на 8 януари 1942 г., точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей, Хокинг проявява ненаситен интерес към звездите и космоса от детството си.

Той е израснал по време на космическата надпревара, когато човечеството се е опитвало да разбере фундаменталната природа на Вселената, което вероятно го е тласнало към теоретичната физика и търсенето на космическата истина.

Въпреки трудностите, пред които е изправен Хокинг, когато е диагностициран с амиотрофична латерална склероза (ALS) в млада възраст, той продължава докторантурата си по космология в университета в Кеймбридж.

Болестта скоро го оставя прикован към инвалидна количка и от 2005 г. му се налага да използва речеви синтезатор, за да общува.

Неговият дух и неуморното любопитство обаче не са угаснали, вдъхновявайки милиони хора по света. Подобно на Алберт Айнщайн преди него, Хокинг постига огромна популярност в света на науката.

„Трябва да се опитаме да разберем началото на Вселената от научна гледна точка. Това може да е задача извън нашите възможности, но трябва поне да опитаме.

Хокинг развива една от най-известните си теории малко преди смъртта си. Той предложи окончателната теория за произхода на Вселената, в която той твърди, че Вселената е по-проста, отколкото се смяташе преди, и че е ограничена. Създадена в съавторство с космолога Томас Хертог, тази теория се основава на принципите на квантовата механика и разглежда ограниченията на предишните модели, осигурявайки по-последователно разбиране за произхода на Вселената.

Според Хокинг Вселената може да бъде описана като ограничена и автономна единица, без нужда от първоначална сингулярност.

„Ние сме просто раса от напреднали маймуни на планета, която е по-малка от обикновена звезда. Но можем да разберем вселената. Това ни прави специални“, е един от най-известните цитати на Хокинг, отразяващ неговия философски възглед за мястото на човечеството в космоса.

Това ни напомни за скромния ни произход и колко малки сме в сравнение с останалата част от космоса. Но способността ни да отразяваме, поставяме под въпрос и разбираме вселената е това, което ни прави уникални.

„За да оцелеем като вид, в крайна сметка трябва да пътуваме до звездите и днес сме посветени на следващия голям пробив на човечеството в космоса.“

Физикът многократно е заявявал, че климатичните промени, епидемиите и нарастването на населението представляват сериозна заплаха за нашето оцеляване на Земята.

Хокинг вярваше, че хората трябва да намерят нова планета в рамките на следващите 100 години. През 2017 г. той призова за глобално усилие за възраждане на ентусиазма за космически пътувания, подобен на този, който съществуваше през 60-те години на миналия век, когато човек за първи път стъпи на Луната.

Той твърди, че технологията, необходима за следващия скок, е „почти готова“.

„Не забравяйте да гледате нагоре към звездите, а не надолу към краката си. Опитайте се да осмислите това, което виждате, и се запитайте какво причинявате на Вселената. Бъди любопитен. Колкото и труден да изглежда животът, винаги има нещо, което можете да направите, за да постигнете успех.

Важното е никога да не се предаваш“, друг вдъхновяващ цитат от Хокинг, подчертаващ способността му да „гледа звездите“ и да намира сила в любопитството и позитивното отношение.

Неговият живот и работа ни напомнят за важността на научното любопитство и неуморния стремеж към знания. Хокинг не само разшири познанията ни за Вселената, но и вдъхнови милиони хора да следват мечтите си и никога да не се отказват.

Неговото наследство продължава да живее, като ни насърчава да задаваме въпроси и да търсим отговори, които са неразделна част от човешкия прогрес.

Един последен велик цитат, който перфектно обобщава философията на великия физик: „Няма по-голямо предизвикателство от изучаването на Вселената.“