Хората, които са решили да учат нов език, понякога разбират, че алкохолът - в умерени количества, им помага да говорят по-свободно, пише profit.bg.

До известна степен, това е логично: една бира или чаша вино може да премахне част от задръжките, което пък, от своя страна, улеснява преодоляването на нервността или колебанието при някои хора.

От друга страна обаче, алкохолът засяга познавателните и двигателните функции, влияе негативно на паметта и концентрацията и води до свръхувереност и раздути самооценки. И така, дали хората говорят чужди езици по-добре след употребата на алкохол или просто имат повече кураж?

За да отговорят на този въпрос, британски и холандски учени провели експеримент, резултатите от който бяха публикувани тази седмица. Оказва се, че хората, участвали в проучването, наистина говорели по-свободно след консумацията на алкохол в малки дози, дори те да не смятали, че е така.

В проучването участвали 50 германци, които учат в Маастрихтския университет, който се намира в Нидерландия, близо до границата с Германия. Всички хора споделили, че употребяват алкохол, поне понякога, и тъй като в университета се преподава на холандски език, са взели изпит, че владеят езика.

Всеки от участниците е помолен да проведе непринуден 2-мунитен разговор на холандски език с интервюиращ. Преди този разговор на половината от участниците е дадена вода, докато другата половина получили алкохолна напитка.

Количеството алкохол варирало въз основа на теглото на отделните хора, но за човек с тегло около 70 кг то се равнявало на близо 500 милилитра бира.

Разговорите били записани и след това оценени от двама холандци, които не знаели кой от участниците е консумирал алкохол. Участниците също така били помолени да дадат оценка на самите себе си за това колко свободно са разговаряли.

Неочаквано, алкохолът не оказал ефект върху самооценките; тези, които консумирали по питие, не били по-уверени или доволни от представянето си, в сравнение с тези, които консумирали вода.

Употребилите алкохол обаче се представили по-добре, според двамата оценяващи, които изслушали записите. Като цяло те преценили, че представителите на алкохолната група говорели по-свободно и по-конкретно, имали по-добро произношение, в сравнение с тези, които пили само вода.

Оценките за граматика, речников запас и аргументация били сходни при двете групи.

Авторите на експеримента посочват, че количествата алкохол, използвани при него, са малки и че по-големи количества може да нямат същия ползовтворен ефект. Прекомерната употреба на алкохол дори може да има точно обратния ефект и дори да доведе до неясен говор.

Тъй като участниците в проучването са наясно с това, че употребяват алкохол, не е възможно да се установи дали говорът им се е подобрил заради билогичния ефект от алкохола или заради психологическия ефект. (Предишни проучвания сочат, че хората, които си мислят, че употребяват алкохол, може да получат сходни нива на затруднение на говора, като тези, които наистина употребяват.)