Вселената съвсем не е еднородна. Някои региони са по-малко плътни от други. И може би ние живеем в едно от тези места – гигантска космическа пропаст, пише obekti.bg, позовавайки се на IFL Science.

Ново проучване, представено току-що, на 230-ата среща на Американското астрономическо дружество в Тексас, предполага точно това. То представя нови доказатество, че в нашия регион на Космоса има много по-малко галактики, звезди и планети, отколкото в други. Две публикации във връзка с тези изследвания, са подадени в Astrophysical Journal.

Идеята, че живеем в пропаст, обяснява елегантно един важен проблем в астрофизиката. Когато измерваме скоростта на разширяване на Вселената, т. нар. „константа на Хъбъл“, би трябвало тя да е еднаква, където и да погледнем. Но тъй като не е, това предполага, че гравитационното привличане на други места е по-силно.

„Без значение каква техника използвате, получавате същата стойност за развширението на вселената днес“ – казва Бен Хошайт от Университета на Уисконсин-Медисън, водещ автор на изследването. „За щастие, това че живеем в пропаст помага за разрешаване на това напрежение.“

Пропастта засяга стойността на Константата на Хъбъл, измерена в локален мащаб, но не и в космически. Това води до несъответствие между двете интерпретации и дава индиректни сведения за съществуването на такава пропаст.

Не е тайна, че нашата вселена е по начало неравна. Нашата галактика е разположена в обширния суперклъстър Ланиакеа, гравитационно обвързана мрежа от 100 хиляди галактики. Суперклъстъри като този са най-големите суперструктури във вселената.

При всички положения, изглежда се намираме в една доста празна област от вселената. За щастие, това не прави наблюденията ни за нея по-малко впечатляващи.