Институтите на БАН са на прага на световен пробив. Става дума за ядрен синтез, който е базиран не на класическите плазменни технологии, а на лазерни импулси с много висока честота, които се управляват и при които ядрената реакция е не с тежки ядра, а с леки ядра.
Това заяви член-кореспондент проф. Евелина Славчева, председател на БАН, в студиото на News.bg. Тя допълни, че е осигурено финансиране, за да бъде повторен експериментът и да се потвърди откритието. Ако това се случи, "би било световно събитие в областта на ядрената енергия".
"Особено внимание в момента се обръща на чистата енергия. А чистата енергия може да бъде не само типично зелената, но и ядрената", посочи проф. Славчева.
Тя обясни на прост език, че традиционната атомна енергия произвежда отпадни продукти, които са изключително опасни и трябва да се съхраняват внимателно. При новия метод не се получават такива отпадъци. Откритието би позволило освен това да се създадат много по-малки и достъпни енергийни инсталации.
Тя даде пример и с друго откритие на БАН, което пряко кореспондира с нуждите на бизнеса и обществото, свързано с развитието на водородните технологии. При съхранението на водора досега се е смятало, че абсорбирането на молекулата водород става върху едно активно място на повърхност.
Сега експерименти са доказали, че две молекули могат да бъдат абсорбирани върху едно активно място. Ако това чисто теоретично откритие бъде приложено широко, би имало голямо влияние върху технологиите и живота ни.
Липса на комуникация
Чл.-кор. Славчева изтъкна, че у нас често пъти липсва комуникация между науката и бизнеса, но това не се дължи само на Академията и университетите.
На самата индустрия у нас сякаш ѝ липсва културата на сътрудничество с науката, на задаването на задачи и финансирането им. Защото така се случват откритията: фирма или институция се сблъсква с проблем, финансира неговото решаване и се получава пробив. В противен случай често фундаменталната наука в името на науката се разминава с обществените ползи и нужди, което води и до финансови ограничения.
От своя страна, БАН се опитва да разреши тази пречка, като организира не само форуми и срещи с бизнеса, а директни посещения в конкретни предприятия, за да могат да установят контакт и разберат проблематиката пред дадения екип - и да работят заедно по отстраняването му.
Председателката на БАН коментира и тъжната статистика на малкото млади хора в България, които се захващат с научна работа. Причините са слабото заплащане и остаряла матариална база. От 2021 г. насам обаче се забелязва известно подобрение, след като стипендиите и заплатите в сектора бяха вдигнати, а последните 10 години инфраструктурата започна да се обновява.
"В момента имаме изключително добра апаратура. Нямаме извинение да не бъдем на световно ниво. Младите хора, които наистина имат любопитство и интерес, се задържат. Проблемът е, че малко са тези, които припознават науката като свое поприще, защото там натрупването изисква време, израстването изисква време и само хора, които имат вътрешна потребност от тази ценност, от знанието - остават", заяви проф. Славчева.
