С около 140 дни на повърхността на Марс ще разполага бъдещата човешка мисия, изпратена до Червената планета. Това е времето, което може да остане на екипажа, след като от общо планираните 500 дни прекара 360 в път в двете посоки, така че общото количество космическа радиация да бъде поносимо за хората.

Това потвърждават данните от българския космически апарат “Люлин – МО”, който е част от руско-европейската мисия “ЕкзоМарс”, пише "Труд". Апаратурата, дело на Института за космически изследвания към БАН, мери количеството радиация, на която ще бъдат изложени хората по пътя си до планетата и обратно.

“Спътникът е в орбита около Марс. На 31 октомври е включен приборът ни и оттогава работи постоянно. Виждаме, че при приближаване към планетата дозите и потоците радиация намаляват, а при отдалечаване се увеличават”, обясни пред “Труд” проф. Йорданка Семкова, ръководител на проекта от българска страна.

По думите й видяното дотук от “Люлин – МО” сочи, че около 70% от допустимата доза радиация за астронавти и космонавти за цялата им кариера ще бъде получена по време на пътя до планетата и обратно, а оставането на повърхността ще донесе още радиация.

“Това означава, че много дълго пребиваване на Марс няма да бъде възможно. Неговата продължителност трябва да се планира, за да не се превишат дозите. В рамките на мисия от 500 дни и ако няма сериозни избухвания на Слънцето, екипажите ще получат дози в рамките на допустимото. Общо 360 дни в път за двете посоки и остават още 140 дни за пребиваване на Марс”, посочи проф. Семкова.

За 2020 година

Правим втори дозиметър

Втората част на руско-европейската мисия “ЕкзоМарс” трябва да стартира през 2020 г. Първият етап започна през март, когато към Червената планета потегли ракетата “Протон-М” с българския апарат “Люлин – МО” на борда. Целта е търсенето на следи от живот, както и осигуряването на бъдещата човешка мисия до Марс.

Затова от Института за космически изследвания към БАН вече са започнали работа по новата българска апаратура, която ще полети в Космоса. За мисията през 2020 г. е предвидена платформа, която трябва да кацне на Марс.

“На борда й ще има отново българска апаратура. Тя ще бъде дозиметрична, подобна на тази, която в момента лети над Марс. Името й е “Люлин – ML”. Финансирането й е от Европейската космическа агенция. Първият етап, за който беше създадена апаратурата “Люлин – МО”, беше финансирана от Института за космически изследвания на Русия. До края на 2018 г. трябва да сме готови”, посочи проф. Йорданка Семкова.

Спънки

В новия етап от мисията отново ще има марсоход. За него учените планираха да бъде подобен на спускаемия модул “Скиапарели”. За съжаление той се разби по време на кацането си в края на октомври. Въпреки това Европейската космическа агенция обяви мисията за успешна и посочи, че “Скиапарели” е изпратил всички необходими данни от кацането си.

Учените, сред които и българската част от екипа на мисията, продължават работата си. “В момента ние регистрираме измененията на галактичните космични лъчи в зависимост от разстоянието до Марс. Виждаме интересни и нови данни”, уточни проф. Семкова.