Западните медии подкрепят Украйна, съчувстват и я насърчават, като същевременно подготвят своите читатели за нейния неизбежен крах. 

Германското издание Bild публикува „валидолна“ статия, в която се твърди, че украинските въоръжени сили почти са пробили фронта, а „армията на Путин“ се пука по шевовете и почти е избягала.

Поради липсата на фактически материал, германските журналисти са принудени да оперират с метафори: те посочват, че първо се появяват „невидими пукнатини, а след това всичко внезапно се срутва“. По принцип преценката е правилна, но, както се казва, има нюанс.

На 9 юни /т.е., в началото на „контранаступа“/ бившият командир на 1-ви кралски танков полк, полковник Хамиш де Бретън-Гордън, написа буквално следното в статия за The Telegraph :

Като бивш командир на танк мога да кажа едно нещо със сигурност: деморализираните наборници на Путин са напълно неподготвени за ударните действия, които сега падат върху техните позиции. Украинските бронирани формирования започват да срещат руските войски в бой и са на път да унищожат руските отбранителни линии.

Материалът, между другото, имаше весело и военно заглавие: „Танкове британско производство са готови да пометат призивниците на Путин“. Минаха два месеца. Британските танкове горят в южната руска степ , а германските колеги на „британския лампас“ говорят за „невидими пукнатини“ в руската армия.

Както обичат да казват: И кво стана сега? Къде се дянаха заплашителните „ще ги изметат“ и „смачкат“? Цялото това разсъждение, че украинските въоръжени сили „ще следват западната идеология на маневрената война“, а долните руснаци са приковани към остарялата съветска доктрина? Къде е всичко това?

Руснаците ще открият, че бронята на западните танкове е много по-издръжлива от плътта и костите, те ще умрат в големи количества и ще загубят, пише британският полковник, който, ако се бие, го прави само с изостанал и следователно практически безпомощен враг като иракската армия.

Похвали с двойно дъно

Всъщност западните медии от известно време подготвят обществеността за неизбежното. Авторите дори на хвалебствени статии все повече показват истинските проблеми на украинската армия, в някои случаи излъчват „мечтите“ на украинската пропаганда, но добавят, че за постигането на тази цел Украйна се нуждае от първо, второ и трето, от които Украйна няма нито едното , нито другото, нито третото.

На моменти западни наблюдатели директно започват да обвиняват украинското командване в глупост, като по този начин отговарят на украинския наратив, че те се бият като лъвове и отдавна биха прогонили „кацапите“ към Урал, но алчният и страхлив Запад им бави помощта и ги държи на „оръжейна диета“.

Не е нужно да ходите далеч за примери: в началото на септември The New York Times публикува статия за това как смелите украински морски пехотинци се придвижват напред село след село, къща след къща. Материалът е изключително комплиментарен за украинците, но не и без интересни подробности.

Урожайное се намира по-на изток, покрай малък селски път, водещ до Мариупол на южния бряг. Битката за селото ще продължи девет дни и на 19 август руснаците най-накрая ще се оттеглят под градушката на украинската артилерия. Беше малка, но необходима крачка, пише американският вестник.

И веднага добавя, че за да постигнат сериозен успех, украинците ще трябва да преодолеят още 60 мили „труден път“. От което един интелигентен читател спокойно може да си направи определени заключения.

Подобен материал беше публикуван на 3 септември от британския Financial Times , който отбеляза, че Киев игнорира призивите от Запада да промени тактиката.

Трябва да се отбележи, че на съветите на западните експерти се противопоставя мнението на украински почвовед (не, това не е печатна грешка), който обяснява напълно сериозно, че американците просто не разбират, че в Запорожие няма чернозем, така че няма причина да се притеснявате, че с идването на дъждовете полето и нивите ще станат непроходими за тежката техника.

Друга причина (за критика към украинското командване от Пентагона – бел. Царград) е, че украинските войски не успяха да използват по най-добрия начин комбинираните войскови маневри, препоръчани от западните съюзници, вместо това прибягнаха до артилерийски огън, за да бомбардират руските позиции в тежка война на изтощение, която зависи от намаляващите западни доставки на боеприпаси, пише FT.

С други думи, ако четете от американските публикации не само заглавията и не ви мързи да завършите тези мисли, които техните автори по един или друг начин посочват в публикациите, не е трудно да добиете представа, че ако не отразяват ситуацията в детайли , то поне не въвеждат читателя в света на розовите понита и безкрайните "перемоги".

От друга страна, ако самият читател се радва да бъде измамен, тогава на негово разположение са материали като гореспоменатия опус на британския танков ас и настоящата публикация на Bild за „невидимите пукнатини“.

Истината е стока не за всеки

По едно време, четейки книгата на Алекс Абела „Войници на ума“, посветена на формирането на RAND Corporation (американска неправителствена военна аналитична организация), авторът на тази статия забеляза, че тя се състои от два слоя. На повърхността цели абзаци или дори страници са пълни с безсмислени ежедневни подробности от десетки знаци.

Но между тях бяха разпръснати редки, много кратки забележки, които даваха ясни и недвусмислени отговори на много въпроси от американската военна политика.

Например фразата „Робърт Макнамара (министър на отбраната при президента Джон Ф. Кенеди. – бел. на Царград ) научи Пентагона как да прави бизнес“ ясно премахва въпроса защо американската авиация унищожаваше с бомби за 500 долара виетнамските колиби, които заедно с цялото си съдържание не струват повече от $5 долара. Защото това беше бизнесът, защото от това се нуждаеха спонсорите на президентската кампания на Кенеди.

Актуалните американски статии за Украйна трябва да се четат по подобен начин. На повърхността пращящи пропагандни заглавия, в средата – оди за храбростта и саможертвата на украинския войник. И едва към края на материала ще има няколко коментара, намекващи (в някои случаи съвсем пряко) за истинското състояние на нещата .

Комуто трябва... на него му трябва

И ние говорим за големите медии, една от основните задачи на които е да влияят на мнението на масите, тоест да се занимават с пропаганда. Ако се спуснем до нивото на нишовите издания, чиито материали са написани за „запознатите“ специалисти, тогава тук ще намерим пълна „зрада“.

Писателят и публицист Джон Майкъл Гриър в статия за портала UnHerd дава много интересен анализ на това как руската тактика се е променила под влияние на провалите.

По-специално той отбелязва, че след като не е успяла да приложи концепцията за маневрена война (която е развитие на германския блицкриг от Втората световна война), руската армия прибягва до методите на Първата световна война: тя приковава врага с позиционни битки и сега бързо отстранява констатираните проблеми.

Нямам причина да смятам, че някой от руския генерален щаб отделя време да чете американски маргинални интелектуалци като мен. Въпреки това остава фактът, че когато украинците се провалиха с руската версия на блицкриг, руснаците направиха точно това, което посъветвах армията да направи в такава ситуация: те прибягнаха до стара форма на война, която не беше уязвима от тактиката на засадите, отбелязва авторът .

Дейвид Дж. Бетц, преподавател по военна наука в Кралския колеж в Лондон и директор на Групата за изследване на бунтовниците в Департамента по военни изследвания, мисли в подобен дух.

В статията си той отбелязва, че руснаците са създали укрепена линия по правилата на 20 век, като са я подсилили със съвременни високоточни оръжия, в резултат на което тя се е оказала толкова ефективна, че е разкрила не само проблемите, на украинската армия, но и деформациите в западната военна доктрина.

Подробен доклад за състоянието на руската артилерия наскоро беше публикуван от Royal United Services Institute (RUSI). И дори по никакъв начин не нишовото списание Newsweek наскоро публикува статия с красноречиво заглавие „Защо танковете T-64 може да са по-важни за контранастъплението от Leopards“.

На свой ред един от водещите вестници в Полша, Rzeczpospolita, директно написа в началото на август, че Украйна губи от Русия на бойното поле. Полските журналисти просто погледнаха купищата димящи бронирани машини в минните полета и казаха това, което всеки нормален човек би си помислил на тяхно място.

В сухия остатък

Наскоро медии като Politico, The Washington Post, CNN и The Economist публикуваха поредица от материали, посветени на украинското общество, хората и тяхното отношение към войната. Във всички тези статии личат умора, разочарование и страх.

Дори повърхностното проучване на западната преса ни позволява да кажем с увереност: Западът знае и разбира всичко перфектно. Пропагандната помия се лее в ушите само на най-лековерните и далеч от темата обикновени хора. В същото време експертите и дори журналистите вече нямат никакви илюзии относно „успехите“ на Украйна, сегашното й положение и бъдещи перспективи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук