Научен факт: хората, които вече са изпаднали в предсмъртното небитие, чуват прощалните думи на роднини и близки.

Изглежда слухът е последното нещо, с което умиращите хора се разделят. В края на краищата те продължават да чуват до последния дъх, до последния удар на сърцето, а може би дори и за още малко време.

"Има смисъл роднините и приятелите да останат до последния миг с тези които си тръгват от този свят - да им кажат нещо, да се сбогуват, смята Елизабет Блъндън от Университета на Британска Колумбия, ръководител на изследванията, по време на които са били получени сензационните данни.

Невролозите са експериментирали с безнадеждно болни, но отзивчиви пациенти в хосписите. Те били набирани сред онези, които прекрасно разбирали, че ще бъде невъзможно да останат по-дълго на този свят. Това, което се изисквало от тях, е било да умрат със закачена шапка с електроди. 

На умиращите хора, които все още се намирали в съзнание, учените пускали музика, като променяли нейния тон. Електродите записвали как мозъкът реагира на това. И той реагирал по определен начин. Което показвало, че възприемането на звука работи.

Същата „музикална програма“ била пускана на същите пациенти малко по-късно, когато те вече били близо до смъртта - в безсъзнание и без видими признаци на живот. Реакцията на мозъка им „преди“ и „след“ не била много по-различна. Кривите на неговата дейност почти съвпадали до смъртта. От което учените са стигнали до извода, че умиращите чуват всичко до последния момент. И най-вероятно те разбират какво им се казва.

За експериментите съобщава The Times, позовавайки се на доклад, който Блъндън и колегите й са публикували в списание Nature.

Следващата цел на изследователите е да определят колко дълго се запазва осезателната способност. Възможно е умиращите не само да чуват всичко, но и да усещат докосванията. Например да чувстват, че ги държат за ръка.

Превод и редакция: БЛИЦ