Ранната Вселена е била 250 хиляди пъти по-гореща от ядрото на нашето слънце. Това е толкова горещо, че да образува протоните и неутроните, които изграждат ежедневната материя. Учените пресъздават условията на Ранната Вселена в ускорителите на частици, като разбиват атомите със скорост, доближаваща се до тази на светлината.

Измерването на получаването на поток от частици позволява на учените да разберат как се е образувала материята. Частиците, които учените измерват, могат да се образуват по различни начини: от избраната супа от кварки и глуони или от по-късни реакции. Тези по-късни реакции започват 0,000001 секунди след Големия взрив, когато съставните частици, създадени от кварки, започват да взаимодействат една с друга.

Ново изчисление установява, че до 70% от някои измерени частици са от тези по-късни реакции. Изследването е публикувано в списанието Physics Letters B, цитирано от glasnews.bg. 

Това откритие позволява научно разбиране за произхода на материята. То помага да се определи каква част от материята около нас се е образувала през първите няколко части от секундата след Големия взрив, спрямо това колко материя се е образувала от по-късни реакции, когато Вселената се е разширила.

Този резултат предполага, че големи количества от материята около нас са се образували по-късно от очакваното. За да разберат резултатите от експериментите на колайдера, учените трябва да отхвърлят частиците, образувани в по-късните реакции.

Само тези, образувани в субатомната супа, разкриват ранните условия на Вселената. Това ново изчисление показва, че броят на измерените частици, образувани в реакции, е много по-висок от очакваното. През 90-те години на минималния век физиците осъзнаха, че дефиницията на частиците се образува в значителни количества от по-късните реакции след първата фаза на формиране на Вселената. Частиците, наречени D-мезони, могат да взаимодействат, за да образуват рядка частица - чермоний. Именно защото е рядък елемент, чермониумът е труден за измерване. Скорошни експерименти обаче предоставят данни за това колко чармоний и D мезони произвеждат колайдерите.

Физиците от университета Йейл и университета Дюк използваха новите данни, за да изчислят силата на този ефект. Оказва се много по-значим от очакваното. Повече от 70% от измерения чармоний може да се образува при реакции. Докато горещата супа от субатомни частици се охлажда, тя се разширява в огнена топка. Всичко това се случва за по-малко от една стотна от времето, необходимо на светлината да премине през атом. Тъй като това е толкова бързо, учените не са сигурни как точно се разширява огненото кълбо.

Новото изчисление показва, че учените не трябва абсолютно да знаят подробностите за това разширяване. Независимо от това сблъсъците произвеждат значително количество чармоний. Новият резултат приближава учените една стъпка по-близо до разбирането на произхода на материята.