От векове наред мишките и плъховете са животните, които помагат на учените в търсенията им за облекчаване и улесняване на човешкия живот, като участват във всевъзможни експерименти. Те са неизменни помощници във фармацевтиката, медицината, химията и ред други научни дейности, имащи за цел откриването на нови знания за подобряване и продължаване на човешкия живот, пише "Стандарт".

Но, малцина може би знаят, че тези животни са били използвани и в редица експерименти, стараещи се да обяснят психологически нагласи и типовете поведение в различни условия. 

Немският изследовател Фолфрам Полер изследвал:

За целта той изолирал мишки в тесни цилиндри. След това те често били подложени на смяна на клетките, били изложени на миризмата на урина на естествения им враг котката и ред други стресови ситуации.

В друга група били мишки, които живеели спокойно в клетките си, като получавали храна и вода обилно, а също така имали и възможност да се чифтосват. Ученият открил, че в първата група левкоцитите в кръвта на животните се оттегляли в костния мозък и така не изпълнявали задълженията си да защитава имунната им система.

Животните по-бързо се разболявали от различни болести, като някои умирали. Процентът мишки от втората група, които се разболели, бил значително по-малък. 

Друг интересен експеримент, проведен в лаборатория във Франция, доказал наличието на В клетка били поставени 6 плъха, като единственият изход водел към басейн в другия край, на който имало храна. Целта на опита всъщност била да се проучи и документира способността на животните да плуват, но резултатите били от съвсем друго естество.

В групата се обособили няколко типа поведение - господари, роби, независим и аутсайдер. Първите били двамата господари, които не влизали във водата и не напускали клетката, а причаквали робите да се върнат с храната и им я отнемали насила. Робите можели да се нахранят само след като господарите заситят глада си.

Аутсайдерът не можел да плува и се хранел с останалите трохи. Независимият странял от всички сам плувал и се хранил, като отстоявал позицията си.

Ръководителят на експеримента Дидие Дезор, решил да провери резултата още няколко пъти, но в различни конфигурации. Събрал в една клетка 6 господари и след 24 часа плъховете отново се били разпределили по познатата схема - 2 господари, 2 роби, 1 независим и 1 аутсайдер. Същото разпределение се получило и когато затворил на едно място 

Друг интересен опит прави доктор Кърт Рихтер през 1950 г. в университета "Джон Хопкинс". Ученият се интересувал хормона допамин и свързаните с него поява на удовлетворение и формиране на мотивация. Рихтер взел две групи плъхове - едните били градски, което означава в някаква степен свикнали с човешкото присъствие, а втората група били диви животни, отрасли в природата.

Ученият хвърлил дивите плъхове в басейн с вода и въпреки че тези животни плуват, след 15 минути се отказали и се удавили. При социализираните плъхове нещата не се развили така - те се опитвали да излязат от басейна или да се оттласнат от дъното му, търсейки пролуки в стените и всячески се опитвали да се спасят.

Тези реакции навели Рихтер на мисълта, че домашните плъхове може би очаквали помощ от човека. Затова той решил да провери хипотезата си, като доразвил експеримента. Отново пуснал плъхове в басейна и когато някое животно започвало да се дави, той го изваждал и оставял известно време да си почине преди да го пусне отново във водата. Някои от животните се борели още 60 часа преди да потънат. 

През седемдесетте години на миналия век канадския психолог Брус Александър прави изследване относно наркотичната пристрастеност. Експериментът, наречен "Парк за плъхове", се състоял в това да докаже, че зависимостта от опиатите е следствие на условията на живот, а не на пристрастяващото действие на наркотиците.

За целта ученият построява огромно помещение с достатъчно храна и вода, както и добри условия за чифтосване. Водата давана на животните била два вида - чиста, а от друг източник била примесена с разтворен морфин.

Другото място за живот било стандартни клетки за плъхове, където водата отново била два вида. Експериментът продължил 80 дена, като животните били разделени на 4 групи: в първата плъховете живеели през цялото време в лабораторна клетка, във втората животните били само в парка, третата група били преместени на 65 ден от клетката в парка и последната били преместени от парка в клетка отново на 65 ден.

Първата и четвъртата групи пиели водата с опиат, докато животните от втората и третата група предпочитали чистата вода когато попаднели в парка. Затворените в клетка плъхове приемали, отколкото свободните.

В друг подобен експеримент плъхове живели в клетка и пили само вода с морфин, а при преместването им в парка предпочитали чистата вода. Но най-странният експеримент, проведен с мишки, бил т.нар. "Вселена 25". Направил го американският етолог и психолог Джон Калхун през 1968 г. в лабораторията на Националния институт за психично здраве на САЩ.

В голяма клетка оборудвана с материали за строителство на гнезда и в която непрекъснато се подавала вода и храна в достатъчни количества били пуснати 4 двойки мишки. Разчетите били свободно да може да живеят в клетката 3840 мишки, а храна се давала за 9500. Първият период през който мишките се настанили и опознали терена бил наречен "Стадий А".

"Стадий В" започвал от момента на раждането на първото потомство, като броят на мишките се удвоява на всеки 55 дена. Експоненциалното нарастване продължило до 315 ден, като темпът на нарастване значително се забавил. Към този момент популацията наброявала 620 животни.

Започвал "Стадий С" в който вече имало определена социална йерархия. Появила се група от млади самци, които не можели да си намерят място в така създадения социум. Те живеели в изгнаничество и се познавали по издраната козина и опашки. Проблемът бил в това, че в тези идеални условия мишките живеели по-дълго отколкото в природата.

След изгонването им, младите проявявали или крайна пасивност или агресия към себеподобните. Алфа мъжкарите престанали да защитават котилото и семейството си поради големия избор от женски за чифтосване. Бременните женски вече не били под постоянната защита на мъжките и започнали да проявяват агресия понякога и върху потомството си.

В крайна сметка раждаемостта спадала, а смъртността при новородените се покачвала. Започнал "Стадий D" или както Калхун го нарича фазата на смъртта. Появила се нова категория мишки - красавците. Те не се включвали в борби за женски или за територии, не проявявали никакъв интерес към размножаване, само спели, хранели се и си почиствали козината.

Женските престанали да се съвокупляват с мъжки, наблюдавал се канибализъм при излишък на храна, както и хомосексуално и девиантно поведение. В края на експеримента средната възраст в мишия рай била 776 дни, което е с 200 дена повече от горната граница на репродуктивната възраст. Броят на бременностите клонял към нула, а смъртността при новородените била стопроцентова.

Така популацията постепенно намалявала и на 1780-ия ден умира и последният обитател. За да се убеди че резултатите не са случайни Калхун доразвил експеримента, като няколко малки групи мишки били прехвърлени в друга клетка с идеални условия за живот и размножаване. Но, резултатът бил същият - нито женските, нито красавците проявили интерес един към друг и нямайки поколение скоро популацията изчезнала.

По-късно ученият обобщава опитите си: 

Първата е смъртта на духа, когато в едно задоволено общество социалната йерархия се разрушава, продължителността на живота се увеличава, възниква конфронтация между млади и стари, раждаемостта намалява.

Всичко това води до закърняване на основни функции като намиране и ухажване на женската от страна са самците, възпроизвеждани и грижа за потомството, защита на потомството и семейната територия, отказ от участие в йерархичната структура.

Всичко това води до "смърт на духа", а след недълъг период от време и до физическото изчезване на колонията.

Според Калхун, и за животните и за хората са характерни и движещи мотивацията им напред напрежението, натиска и стреса. А относно защо в названието на експеримента присъства цифрата 25, това означавало поредния номер на опитите да се създаде колония, която да не загине.
 

Експерименти с мишки обясняват защо хората стават аутсайдери

Учени с нова версия за зависимостта от опиати

значението на стреса върху здравето

йерархията при плъховете

6 роби, 6 независими и 6 аутсайдера

клетка за плъхове с топки и колела за игра

19 пъти повече вода с морфин 

старите не отстъпвали социалните си роли на младите

теорията за двата вида смърт