Халеева комета е едно от малкото небесни тела, които успяват да плашат, омагьосват и вдъхновяват хората вече повече от две хилядолетия.
И тази пролет Земята отново ще премине през следите, оставени от прочутата комета. Именно това поражда метеорния поток Ета Аквариди – едно от най-красивите небесни зрелища в началото на май.
Пикът
През 2026 г. пикът на метеорния поток ще бъде в нощта срещу 6 май, като най-доброто време за наблюдение ще бъде малко преди изгрев.
Още от древността кометите са били възприемани като зловещи знаци – предвестници на войни, глад, епидемии и смяна на владетели. Хората ги наричали „звезди с опашки“ и ги гледали със страх.
През 1577 г. датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите не са атмосферни явления, а се намират далеч отвъд Луната.
Революция
Истинската революция идва благодарение на Едмънд Халей. В началото на XVIII век той забелязва, че някои комети се появяват през приблизително еднакви интервали от 75–76 години и стига до извода, че това е един и същ обект. Той предсказва завръщането му през 1758 г. и макар да не доживява да го види, прогнозата му се оказва вярна.
Това става едно от първите големи потвърждения на закона за всемирното привличане на Исак Нютон.
Първото сигурно описание на Халеева комета е от 240 г. пр.н.е., когато китайски хронисти описват ярка комета, появила се на изток. По-късно тя е наблюдавана и от вавилонци, гърци и римляни. Някои историци дори свързват появата ѝ през 12 г. пр.н.е. с Витлеемската звезда, макар тази теория да остава спорна.
Кометата се появява и в някои от най-драматичните моменти от човешката история – през 451 г. по времето на нашествията на Атила, а през 1066 г. – при Норманското завоевание на Англия, когато е изобразена и върху Гобленът от Байо.
Най-голямата паника
Най-голямата паника около нея избухва през 1910 г. Тогава астрономите откриват в опашката ѝ токсичния газ цианоген, както и въглероден оксид. Това води до истерия по света – хората купуват газови маски, „антикометни“ хапчета и дори респиратори, страхувайки се, че Земята ще бъде отровена, когато премине през опашката на кометата.
На 19 май 1910 г. Земята наистина преминава през нея, но, разбира се, нищо не се случва.
Любопитен е и случаят с Марк Твен. Той е роден малко след появата на кометата през 1835 г. и през 1909 г. пише, че очаква да си отиде заедно с нея. Писателят умира на 21 април 1910 г. – ден след перихелия на кометата.
Последното преминаване на Халеева комета през вътрешната част на Слънчевата система беше през 1986 г. Тогава към нея бяха изпратени няколко космически мисии, включително европейската сонда Giotto, която прелетя само на 596 км от ядрото ѝ. Оказа се, че то е тъмно, с форма на фъстък и отразява едва 4% от светлината.
Следващото голямо завръщане на кометата ще бъде на 28 юли 2061 г., когато ще бъде значително по-видима от Земята. А през 2134 г. ще премине още по-близо – само на около 13,6 милиона километра от нашата планета и ще блести по-ярко дори от Сириус.
