В невероятно негостоприемно езеро учените са открили нов дребен вид, който образува огромни колонии. Странните същества имат необичайна връзка с други микроби и дори биха могли да дадат сведения за произхода на сложния живот, предава bTV.

Новият вид е наречен Barroeca monosierra и принадлежи към група микроорганизми, известни като хоанофлагелати – едноклетъчни организми, които могат да се събират в колонии и да работят като многоклетъчни форми на живот.

За разлика от другите „хоано“, както ги нарича екипът, Barroeca monosierra е открит в изключително солена среда. И там той процъфтява напълно, образувайки колонии от почти 100 клетки, до четири пъти по-големи от сродните видове.

Още по-странното е, че центровете на колониите съдържат дори по-малки общности от живи бактерии, което прави Barroeca monosierra един от най-простите организми със собствен микробиом.

Изследователите от САЩ, Обединеното кралство и Испания предполагат, че микробите може да се крият от токсичната вода на езерото или че хоаносите всъщност могат да отглеждат бактерии, които да изядат по-късно. А може би и двете.

Хоанофлагелатите са от особен интерес за биолозите, тъй като се смятат за най-близкия жив роднина на животните. Сами по себе си обаче те не са животни. Тяхното поведение, при което се образуват колонии, може също така да помогне за преодоляване на еволюционната пропаст между едноклетъчните и многоклетъчните организми.

Поради това не са много формите на живот, които го наричат свой дом - предимно алкални мухи, солени скариди и няколко вида дребни червеи. Но когато екипът изследва внимателно проба вода от езерото Моно, те забелязват непознат досега обитател.

Тези едноклетъчни организми приличат на сперматозоиди с дълги опашки, наречени флагели, които използват, за да се придвижват. Когато образуват колонии, индивидите насочват своите камшичета навън, за да помогнат на цялата група да се върти и да се преобръща като едно цяло.

В други колонии на хоано главите на всяка клетка се срещат в средата. Но в тези колонии на Barroeca monosierra центровете са кухи, като клетките са свързани с белтъчна и въглехидратна извънклетъчна матрица.

Екипът оцветява микробите с ДНК багрило, което не само разкрива поничковидните хромозоми на хоано клетките, както се очаква, но и изненадващ облак от ДНК в предполагаемо празния център.

РНК сондите разкрили наличието на бактерии там, а експериментите с флуоресцентни аминокиселини показали, че те са все още живи, а не просто остатъци от предишни хранения на хоано.

Филогенетичният анализ пък показва, че само някои от видовете бактерии, открити в езерото Моно, могат да бъдат намерени в тези колонии.

При друг експеримент екипът култивира колониите на хоано с латексови микросфери с размер на бактерии и установява, че те не попадат в центровете на колониите.

Това показва, че бактериите не просто пасивно плуват и се заклещват, вместо това те активно навлизат или биват допускани в тях, за да бъдат полезни на себе си, на хоаното или и на двете.

Изследователите планират да използват Barroeca monosierra за изучаване на взаимодействията между бактерии и по-сложни организми. Те дори биха могли да ни помогнат да разберем по-добре как животът е направил този важен скок от едноклетъчни към многоклетъчни форми.