В социалните мрежи набира популярност твърдение, според което седем държави в света вече произвеждат над 99.7% от енергията си от чисти източници, представяйки това като доказателство, че „безвъглеродната мрежа не е мечта, а реалност“.
Зад гръмките заглавия обаче се крие различна и далеч по-сложна картина.
Страните, давани за пример, са Албания, Бутан, Непал, Парагвай, Исландия, Етиопия и Демократична република Конго. По-внимателен поглед към техните енергийни системи показва, че постижението им не се дължи на модерни соларни или вятърни паркове. В действителност, в никоя от тези държави слънцето и вятърът не осигуряват повече от 10% от електроенергията.
Източникът на този почти изцяло „чист“ ток са големи водноелектрически централи (ВЕЦ), които са в основата на енергетиката им от десетилетия. Тези страни просто разполагат с огромен хидроенергиен потенциал. Единственото изключение е Исландия, където освен ВЕЦ, голям дял има и геотермалната енергия, но нейните географски условия са уникални в световен мащаб.
Ключовата заблуда в твърдението е смесването на понятията „електроенергия“ и „общо потребление на енергия“. В много от посочените държави, особено в по-големите като Етиопия, ДР Конго и Непал, електричеството е лукс и съставлява под 10% от общата енергия, която населението използва. Останалите над 90% идват от директно горене на биомаса (дървесина, растителни отпадъци, животински изпражнения) и петролни продукти като нафта, бензин и керосин за отопление, готвене и транспорт.
Финалният показател, който развенчава мита, са данните за въглеродните емисии. Въпреки „чистия“ си ток, емисиите от изгаряне на горива в страни като Етиопия, Непал и Парагвай растат с главоломна скорост през последните години. Това означава, че потреблението на изкопаеми горива там се увеличава в пъти, което е в пълно противоречие с идеята за безвъглеродно развитие.
