Земетресенията от тази нощ със сила 3,8 по Рихтер е от категорията много слабо земетресение. Усеща се като много слабо разлюляване. Разлюляването естествено води до такива психични реакции. Това обясни в сутрешния блок на bTV сеизмологът от БАН проф. Емил Ботев.
„Това е т.нар. процес на афтършокова поредица или след трусова поредица след силно земетресение“, посочи той относно случващото се след силния трус в Пловдивско от миналата нощ от 4,8 по Рихтер. В момента върви процес на наместване на пластовете.
 
Днес вторичните трусове са над 50. „Приема се, че трябва да е с една степен по-ниско. Е, това сега беше малко различно“, каза сеизмологът за второто земетресение, което хората усетиха тази нощ. По думите му, това е реакция на Асеновградския разлом.
 
„Процесът се развива на около 15 км. Затова докато стигне на повърхността сеизмчната вълна, тя затихва и няма големи поражения“, посочи Ботев. Той обясни, че разломът при Чирпан, отговорен за силното земетресение през 1928 година, е друг и се намира много по на север. „Целият този сноп наричаме Маришка разломна система“, посочи професорът.
 
„В момента ние повтаряме сценария, който е характерен за този регион. Земетресение от около 4-4,5 и поредица афтършокови трусове, които разтоварват напрежението“, каза той. „В Чирпан има някакво запъване. Не се реализира сеизмичността там толкова бързо“, посочи той.
 
На въпрос дали е възможно да се прогнозират земетресенията, проф. Ботев отговори: „По принцип е възможно, теоретично се правят много опити, но в световен мащаб е известно, че не може да се направи модел. Не можем да слезем на толкова голяма дълбночина. Прогнозирането има вероятностен характер. В световен мащаб успеваемостта е под 10%, където са вложени милиарди“.